22.12.2009 г., 14:39 ч.
Сбогуване в 12 без 5.....
3 мин за четене
СБОГУВАНЕ В 12 БЕЗ 5.....
Помниш ли как те посрещнах?
Точно така, не исках да те посрещам изобщо.
Сякаш предчувствах „нещото”, което сега вече знам и мога да опиша с думи.
А и така не ми се раделяше с 2008-а.... Най от най-хубавите в живота ми. Осмицата е любимото ми число, а тази двойка отпред удвояваше ефекта й.
В 12 без 5 се помолих времето да спре.
Не исках да пусна „ръката” й, но усещах как „пръстите” на „прекрасната ми година” се изплъзваха завинаги и аз трябваше да посрещна теб. Да ти се зарадвам. Да си пожелая нещо....
Направих го разплакана. Помолих те за малко милост, но знаех, че не си предопределена за това и нямаше да я получа.
Още с първите дни ме заграби в "металните" си щипки .
Докато стоях заклещена в тях, за да направиш маневрите, осъзнах, че посоката, която поемаш, бе към пещта....
Караше ме бавно натам. Благодаря ти. Все пак ми даваше време да осъзная, че не можех да ти се изплъзна и, че няма да има връщане назад. Че много ще ме боли.
Но, колкото и да се подготвях мислено, никога не бях влизала в огън, като този, който ти ми беше подготвила.
Вдигна бавно "греблото" и ме изсипа в зейналото врящо гърло.
Беше решила, че старата „метална” форма не подлежи на друг вид обработка и непременно трябваше да мине през претопяването. А после, каквото се получи.....
Усещах всичко.
Първоначалната изгаряща болка беше неописуема, после претръпнах.
Но чувах всичко.
Как пукаха и се разпадаха старите ми навици.
Как се гърчеха любовните ми чувства.
Мислите ми горяха като стар, нагрят от слънцето вестник.
Илюзиите ми се пържеха до златисто.
Спомените се усукваха болезнено, но пречистени се превръщаха в течно състояние и се разделяха на капки.
Образите на близки и приятели се стопяваха като восък и губеха очертанията си.
На тяхно място се образуваха нови форми.
В главата ми всичко кипеше с температурата на нагрят метал.
Болеше.
После отвори капака и ме изпусна, вряща, по тръбата.
В приготвената от теб нова леярска форма. Напълни ме и ме затвори.
Осъзнавах, че трябва да остана там, докато „металът” улегне, но не знаех колко дълго ще трае. Оказа се много повече отколкото можех да предположа.
Тези дни усетих, че вдигаш капака на „кокилата” и разхлабваш стените на формата.
Мислиш ли, че си "сътворила" добра стомана?
Дали отливката ти ще отговаря на изискванията за висока якост, плътност и много добра заваряемост? (Все пак съм го учила, ако се изненадваш, че владея добре тази терминология.)
Знаеш ли, всъщност трябва много да ти благодаря, каквото и да си забъркала.
За всеки стон, излязъл от мен в "пещта".
За всеки нов образуван атом след „термичната” обработка.
За пречистването.
За това, че знам, че ще бъда съвършено друга, сега, когато ще те изпратя.
Приличаш ми на приятел.
Само истинските приятели ти казват истината в очите.
Тя винаги много боли, но винаги ти помага да намериш правилната посока.
Да се върнеш на верния Път и да продължиш.
По-мъдър.
Остани с мен до 12 без 5.
Ще те изпратя подобаващо, защото те посрещнах твърде негостоприемно и ми се иска да ти се реванширам.
Длъжница съм ти.
А и болката отмина.
Със сигурност няма да те забравя.....
Точно така, не исках да те посрещам изобщо.
Сякаш предчувствах „нещото”, което сега вече знам и мога да опиша с думи.
А и така не ми се раделяше с 2008-а.... Най от най-хубавите в живота ми. Осмицата е любимото ми число, а тази двойка отпред удвояваше ефекта й.
В 12 без 5 се помолих времето да спре.
Не исках да пусна „ръката” й, но усещах как „пръстите” на „прекрасната ми година” се изплъзваха завинаги и аз трябваше да посрещна теб. Да ти се зарадвам. Да си пожелая нещо....
Направих го разплакана. Помолих те за малко милост, но знаех, че не си предопределена за това и нямаше да я получа.
Още с първите дни ме заграби в "металните" си щипки .
Докато стоях заклещена в тях, за да направиш маневрите, осъзнах, че посоката, която поемаш, бе към пещта....
Караше ме бавно натам. Благодаря ти. Все пак ми даваше време да осъзная, че не можех да ти се изплъзна и, че няма да има връщане назад. Че много ще ме боли.
Но, колкото и да се подготвях мислено, никога не бях влизала в огън, като този, който ти ми беше подготвила.
Вдигна бавно "греблото" и ме изсипа в зейналото врящо гърло.
Беше решила, че старата „метална” форма не подлежи на друг вид обработка и непременно трябваше да мине през претопяването. А после, каквото се получи.....
Усещах всичко.
Първоначалната изгаряща болка беше неописуема, после претръпнах.
Но чувах всичко.
Как пукаха и се разпадаха старите ми навици.
Как се гърчеха любовните ми чувства.
Мислите ми горяха като стар, нагрят от слънцето вестник.
Илюзиите ми се пържеха до златисто.
Спомените се усукваха болезнено, но пречистени се превръщаха в течно състояние и се разделяха на капки.
Образите на близки и приятели се стопяваха като восък и губеха очертанията си.
На тяхно място се образуваха нови форми.
В главата ми всичко кипеше с температурата на нагрят метал.
Болеше.
После отвори капака и ме изпусна, вряща, по тръбата.
В приготвената от теб нова леярска форма. Напълни ме и ме затвори.
Осъзнавах, че трябва да остана там, докато „металът” улегне, но не знаех колко дълго ще трае. Оказа се много повече отколкото можех да предположа.
Тези дни усетих, че вдигаш капака на „кокилата” и разхлабваш стените на формата.
Мислиш ли, че си "сътворила" добра стомана?
Дали отливката ти ще отговаря на изискванията за висока якост, плътност и много добра заваряемост? (Все пак съм го учила, ако се изненадваш, че владея добре тази терминология.)
Знаеш ли, всъщност трябва много да ти благодаря, каквото и да си забъркала.
За всеки стон, излязъл от мен в "пещта".
За всеки нов образуван атом след „термичната” обработка.
За пречистването.
За това, че знам, че ще бъда съвършено друга, сега, когато ще те изпратя.
Приличаш ми на приятел.
Само истинските приятели ти казват истината в очите.
Тя винаги много боли, но винаги ти помага да намериш правилната посока.
Да се върнеш на верния Път и да продължиш.
По-мъдър.
Остани с мен до 12 без 5.
Ще те изпратя подобаващо, защото те посрещнах твърде негостоприемно и ми се иска да ти се реванширам.
Длъжница съм ти.
А и болката отмина.
Със сигурност няма да те забравя.....
© Галина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
оригинално е и ми хареса много
-
Винаги така трудно се сбогуваме със хубавите неща!
Едновременно ни е страх от новото, но пък има и любопитство какво ли ни чака там.
Много ме впечатли начина, по който си описала чувствата си!
Да си пожелаем хубави емоции!
Весели празници, Галина! -
Хубаво. Нека следващата да е по - хубава, усмихната и незабравима.
-
@ Нина, зарадвахте те ме със спонтанното си възкликване! Толкова ви благодаря Щастливи и незабравими празници ви желая!
@ Ев, така е...Аз съм. Истинска. Пак се появяваш като Добрата ми Фея и ме окуражаваш! прекрасна си1 Благодаря ти!
нека всичко да ти се връща многократно! Поздрави! -
Галя, дано промяната да си заслужава мъките! Сега си останала истинската ти, всичко излишно, временно и малоценно е изгоряло, но ти и твоят характер сте като пречистено злато! Освен мъдрост, преживяното ти носи и разбиране, и проницателност! Пожелавам ти много силна и вълнуваща 2010 г.!
-
Олеле ! това е направо уникално ! много добър замисъл и идея ! много добре представено ! направо перфектно ! продължавай все така !
-
че ще бъде незабравима, спор няма а дали ще е с добро (каквото и да значи това), ще се разбере по "отливката"... след 365 дни (приблизително).
светли празници и тебе! -
Аз благодаря, Дора... Светло Рождество и незабравима 2010-та
-
благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
