Счупено огледало
Изгубен копнеж.
Отекващ глас.
Сред сини цветя.
И бяло небе.
В нещо измислено.
На нищо действително.
Скрих светлината.
Черно-бели спомени в сумрака проблясват.
Пролетният дъжд тихо ги отмива.
Изтрива...
Угаснал плам,
посипан с пясъчни измислици.
Познати устни,
целувки чужди.
Очи, искреност обещаващи,
будуват
окъпани
в сълзи фалшиви.
.
Тих глас красиви обещания реди.
НО
ДУМИТЕ КРАСИВИ, ВЕРНИ НИКОГА НЕ СА...
Две детски очи
тъжно мълчат.
Огледалото се счупи,
образът се разпиля.
ТВОЯТ...
20.05.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Палома Всички права запазени