28.03.2008 г., 19:41 ч.

"Шаячната правда" 

  Есета » Философски
1305 1 0
1 мин за четене

Една случка тези дни провокира в мен въпроса - дали наистина (ама съвсем наистина) искаме да бъдем щастливи?
Можете ли и вие да помислите за малко?

Човекът е любимо дете на природата, а той се отнася към нея като към мащеха. Но само това, което дава тя е без корист. Не съм еколог и не мога да представя статистика за това - до каква степен е замърсен въздухът в някои райони на света. Но всички знаем, че това е факт. Милиони литри мазут се изливат в океаните, изсичат се гори, изчезват застрашени видове. Всичко това ви е познато, много неща са казани на тази тема, а не знам какви действията са предприети изобщо и дали дават резултати.
Технологичния прогрес изглежда е взел много жертви, като например частица от душите ни. Да, светът се модернизира, технологиите напредват, животът е толкова забързан и напрегнат, времето лети с бясна скорост, готово да завладява нови хоризонти. Но не навсякъде по света. Има места, където хората не искат да идва утрешният ден, защото ще им донесе още повече болка от днес. Още повече болести и още повече смърт. С какво ли са го заслужили? Аз не знам... Прогрес към какво е това, че има хора милиардери и такива, които не знаят какво е електричество? Толкова различни индивиди, сами класифицирали се като върха на еволюцията, в една дума  -"човеци". Всички имаме уникален начин на мислене и търсим щастието си според него, дори то да включва нечие друго нещастие.
Винаги е имало печеливши и губещи, просто никой не иска да е от вторите.
Така че защо ли описвам неща, които са дълбоко загнездени в съзнанията ни като
инстинкти.

© Кралицата на извънземните Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??