Някой е казал, че "Раят е там горе - на небето, а Адът тук - на земята."
Често пъти един слънчев ден може да те ощастливи до такава степен да си помислиш, че си в Рая. Мислиш си: "Толкова е хубаво, прекрасно, дори съвършено." И като перифразирания закон на Ом (за съпротивлението), точно след като гласно си изрекъл мислите си, предизвикваш обратното по силата им явление. В случая, ако не на следващия час, то на следващия ден, времето е ужасно.
Сякаш Някой иска да ни каже: "Живеете в Ада, а не в Рая - затова не свиквайте с хубавото. То се проявява рядко, за да ви напомни, че Щастието е за тези, които са го създали. Не вас - чакащите "отгоре" да им дойде."
Наскоро сестричката ми ми писа следното:"Знаеш ли, че не сме създадени да бъдем щастливи. Създадени сме да даряваме щастие и да помагаме на хората. Защо хората плачат?"
Намирайки се в дълбок творчески застой, нейните мисловни и душевни лутания, ме провокираха. Защо хората плачат? И какво е Щастието?
Отговорих и следното:"Родени сме, за ...