Имало едно момиче. То обожавало книгите на мъдреците и вложеното в тях познание. Радвало се на всяка нова истина, за която прочитало в книгите и която чувствало като своя истина. Радостта от току-що прочетеното била толкова силна, че момичето искало да разкаже на целия свят за това. Искало да каже колко много добро носят в себе си истините на мъдреците. Но всеки опит да разкаже на някого за това оставал безуспешен. И момичето доста се натъжавало от това. ”Как е възможно да не могат да оценят тези велики истини? Не виждат ли, че ако приемат поне зрънце от това, за което им говоря, ще подобрят живота си? Защо не искат да споделят радостта ми?” Това били въпросите, които терзаели съзнанието на  горкото момиче. Докато в един слънчев ден попаднала на думите: „Остави хората намира, учи с примера си.”

 Голямо просветление нахлуло в сърчицето и ума на щастливото създание, което намерило своя отговор.

Тя най-сетне разбрала. Разбрала, че ако иска да покаже нещо някому, първо трябва тя да го покаже на себе си, в смисъл, да го изживее. Тя разбрала, че това, което мисли, говори и прави, трябва да стане едно единно цяло. От този момент момичето насочило усилията си да прилага истините на мъдреците  в живота си и оставило хората на мира. Минало се време. Примерът ù започнал да свети силно. Толкова силно, че тези, които преди били глухи за думите ù,сега сами идвали при нея. Питали я каква е тази тайнствена сила, която владее. Как така тихомълком реализира всяко свое намерение?  Как се получава така, че винаги се озовава там, където трябва, точно когато трябва? И цялата тази нестихваща радост, която излъчва? Питали я каква е тайната.

  Момичето им отговаряло:

-Научих, че щастието ми е моя отговорност. Разбрах, че не е нужно някой да е съгласен с мен, за да  мога да постигна това, което искам. Разбрах, че моите мисли творят моята реалност и тогава, когато аз съм съгласна със себе си, цялата вселена също е съгласна с мен. Разбрах, че не е нужно да убеждавам когото и да било в каквото и да било. Но е нужно да убедя себе си в това и след това да оставя изживяването ми да говори само за себе си. Моята тайна е, че се доверявам на силата, която е в мен. И ако вие поискате, можете да направите същото.  И ако имате желание, мога да ви покажа как.

  Това ме наведе на едно заключение - без съмнение всеки от нас има много знания и потенциал, който очаква да бъде реализиран. И вместо да разпръскваме силата си в това да убеждаваме човека до нас в правотата си, можем първо да убедим себе си… и след това можем да оставим делата ни да говорят вместо нас. Така можем да покажем пример и да вдъхновим поведение, без да говорим или да правим нещо определено, но просто чрез присъствието си, чрез чудесата, които изживяваме, ЧРЕЗ ТОВА, КОЕТО СМЕ.