Една сутрин се събудих и се опитах да работя върху сбъдването на една своя мечта, но някак си усилието ми се виждаше малко тежичко. Отправих въпрос-молба към Вселената – Нали това е мечтата ми, защо ми се струва трудничко осъществяването  ù? Какво трябва да проумея? След това забравих за въпроса си и се насочих към други неща.

       След няколко дни баща ми ме покани на малка екскурзия. Отидохме на кратък отдих до един голям язовир. Когато пристигнахме, баща ми пое в една посока. Аз пък, от своя страна, бях привлечен от някакви къщи в далечината и реших да отида да ги разгледам.

       Бяха с интересна архитектура. Но какво беше чудното? На стената на едната от къщите беше изобразен светец, чието име не помня, а до него бяха изписани следните думи: Не е важно откъде идваш и накъде отиваш, важното е по пътя да бъдеш щастлив.

       Подсмихнах се, защото  интуитивно разбрах, че това беше отговорът на въпроса, който бях отправил към Вселената. При което ми хрумнаха следните мисли, които реших да споделя вас: „Нашите мечти са ТОВА, КОЕТО СМЕ сега, това което изживяваме в съществата си в този момент.

       Дали сме щастливи сега? Дали ценим момента? Дали ентусиазмът ни прелива? Дали сме вдъхновени? Или пък чакаме нещо да се случи в бъдеще и чак тогава ще бъдем такива. Но интересното е, че ние съзерцаваме бъдещето през перспективата на настоящето и следователно това, което чувстваме сега – такова ще е и нашето бъдеще.

        Затова се казва, че не посоката е важна, а самият път, който се върви в настоящето. Интересно е, защото има толкова много хора, които „проповядват” чрез примера си за силата на настоящия момент. Затова, че всъщност не е толкова от значение какво имаме или какво сме постигнали на физически план, колкото това – дали сме открили настоящия миг с цялото му могъщество, спокойствие и красота .

        Може би тази истина е открил този светец, че мястото, откъдето идем и мястото, накъдето отиваме, някак бледнеят пред мястото, на което се намираме сега. Да, физическите ни тела могат да бъдат сред разкош или мизерия, но не това е определящо.

       Същественото е къде е твоето сърце сега. Накъде е насочен умът ти? Жива ли е душата!? Ето къде е смисълът, дали точно тук, в този момент можеш да „осмислиш” Истинското си  Съществуване, като си позволяваш да го изпитваш във все по-голямата му пълнота.

        Обичаш ли? Щастлив ли си от това, което си сега? Гледаш ли с оптимизъм към бъдещето си? Простил ли си на всичко що е трябвало да бъде опростено? Намерил ли си свободата на своя дух? Имаш ли мирът, който ти позволява да се отпуснеш, да се довериш на потока на живота?

       И всичко това се изпитва в настоящето. И всичко това се определя не от външния свят, а от вътрешната ти отношение над, което ти имаш пълна власт. ТАКА ЧЕ НЕ МЕЧТАТА Е ВАЖНА, А МЕЧТАТЕЛЯТ, КОЙТО Я МЕЧТАЕ. И когато разбереш това, ще откриеш цялото възможно щастие и ще си спомниш причината да бъдеш тук, на тази земя.”

      Благодарих на Вселената, че организира нещата за пореден път по такъв хубав начин, така че да получа своя отговор на нивото, на което бях готов да  го чуя и възприема в момента.  Сигурно сте забелязвали как понякога няколко прости думички отключват нещо във вас, като ви даряват с някакво (голямо или малко) прозрение, което може да бъде изразено по доста по-обстоен и обширен начин, така че съзнанието ви да може да го обмисли и приеме в по-голяма пълнота.

       В крайна сметка разбрах, че не работата върху мечтата е важна, но работата върху мечтателя, върху отношението, с което мечтателят мечтае и работи върху осъществяването на своята мечта.

       Успех на всички мечтатели.