12.04.2011 г., 18:44

Славата променя

3.3K 0 3

   Кой беше онзи, стоящ зад моя гръб винаги? Кой беше онзи, който ме подкрепяше и помагаше? Кой беше онова малко момче, а вече висок и красив мъж, защитаващ ме от беди и лоши хора?
   Това беше той. Да, онзи, седящият на масата, заобиколен от хора. Онзи с кестенявата коса и зелените очи. Седи там обкръжен и весело се смее и говори. Поглежда ме, усмихва ми се и ме кани с ръка да се присъединя към компанията, а после продължава да говори. Всички го слушат с интерес. А той вече не е същият човек, който щеше отново да ми предложи помощта си. Вече не е предишният добродушен и забавен човек. Промени се. Славата го промени и вече не мога да го позная. Толкова е различен. На външен вид си е същият, но държанието и поведението му са други. По-високомерен е. Самозабрави се и вече не може да му се разчита.

   Това става с всеки известен човек. Може преди да е бил незабележим, но славата и хората променят същността му. Близките му хора се отдръпват, а той се усеща твърде късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление е така. Може би ние сами сме виновни, но може би донякъде сме така устроени. Все пак не са един или два случаите. Много познато.
  • Но и ние сме си виновни до някаква степен.Благодаря Ели !
  • Жалко не само славата променя хората, а и парите тази мизерия за която всеки копнее алчно! Харесах есето ти Мая и аз споделям същите мисли! За жалост сме просто човеци, грешка на природата! Поздрави сърдечни от мен!

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...