4.04.2007 г., 14:37 ч.

Следващото утро 

  Есета
1165 0 2
 

Понякога Животът ни погажда лоши шеги, а Съдбата, усмихвайки се иронично, е коварна с нас...


Болезнено е, когато си спрял да вярваш в любовта, когато си бил силен, недосегаем от нищо и изведнъж ледът се пречупва... Появява се някой, който навлиза в живота ти като стихия - неочаквано, опустошаващо... оставяйки следи завинаги... Някой, който се превръща във всичко за теб...


Но - най-боли, когато някоя сутрин се събудиш и този Някой вече го няма до теб... Оставяйки след себе си единствено незаличима следа в душата и сърцето ти... и едно празно следващо утро...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ако нощта си е заслужавала, болката може да се изтърпи, защото човек трябва да цени малките мигове и да ги превръща в център на света си. всяка болка си заслужава. и както често казвам ЧОВЕК ОБИЧА, ЗАТОВА ТЪРПИ.
  • Супер!Много добре написано,а тематиката ми е до болка позната.Никой не заслужава болката от преживяното,но тя е неизбежна,когато обичаш.Браво!
Предложения
: ??:??