23.04.2012 г., 9:20

Слънцето свети еднакво за всички

11.6K 1 0
1 мин за четене

Всеки се ражда свободен и слънцето грее еднакво за всички. Но дали винаги е така, както ние го желаем? Много хора сами вгорчават живота си, като тръгват по лоши пътеки, които понякога ги водят, така да се каже, в Ада. Други са дребнави, капризни и търсят вината за своето нещастие винаги в другите. Може едно и също нещо да сполети различни хора, но те го изживяват по различен начин и последствията от него са различни. Да търсим ли вината в „слънцето” тогава? Тук стигаме до психиката на човека. Средата, в която всеки е израснал, възпитанието и възприятието на събитията градят различни характери или, както казваме -”Разни хора  -разни идеали”. На никого не можем да се сърдим за положението, в което се намираме. Никой освен нас самите не може да промени живота ни. Първо трябва да променим начина си на мислене. Трябва да разберем, че слънцето свети еднакво за всички, но не всеки може да си улови еднакъв брой лъчи. Всеки иска само хубави моменти и неща, но как може да искаме дъга без дъжд? И така колелото на живота се върти и независимо ние от коя страна се намираме, слънцето ще ни огрява еднакво и трябва да се научим да улавяме повече от неговите лъчи. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...