23.04.2012 г., 9:20

Слънцето свети еднакво за всички

11.6K 1 0
1 мин за четене

Всеки се ражда свободен и слънцето грее еднакво за всички. Но дали винаги е така, както ние го желаем? Много хора сами вгорчават живота си, като тръгват по лоши пътеки, които понякога ги водят, така да се каже, в Ада. Други са дребнави, капризни и търсят вината за своето нещастие винаги в другите. Може едно и също нещо да сполети различни хора, но те го изживяват по различен начин и последствията от него са различни. Да търсим ли вината в „слънцето” тогава? Тук стигаме до психиката на човека. Средата, в която всеки е израснал, възпитанието и възприятието на събитията градят различни характери или, както казваме -”Разни хора  -разни идеали”. На никого не можем да се сърдим за положението, в което се намираме. Никой освен нас самите не може да промени живота ни. Първо трябва да променим начина си на мислене. Трябва да разберем, че слънцето свети еднакво за всички, но не всеки може да си улови еднакъв брой лъчи. Всеки иска само хубави моменти и неща, но как може да искаме дъга без дъжд? И така колелото на живота се върти и независимо ние от коя страна се намираме, слънцето ще ни огрява еднакво и трябва да се научим да улавяме повече от неговите лъчи. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...