7.04.2015 г., 21:21 ч.

Смисълът на човешкото съществуване 

  Есета » Философски
5338 1 3
3 мин за четене

Смисълът на човешкото съществуване

Ралица Григорова Чернева

 

Животът е като еднопосочен билет. Не можеш да си върнеш парите. Не можеш и да го смениш. Можеш или да го използваш или да вървиш по дяволите. И в двата случая обаче, изборът е твой.

Представи си живота като влак. Можеш да пътуваш в първа класа, можеш да пътуваш във втора, можеш да висиш в коридора... а може и да изтървеш влака. Зависи що за човек си. Или колко ти е акъла..., или въображението. Или пък парите. Изобщо, варианти много. И различни. Защото ние сме различни.

Някои хора пътуват  без да се притесняват от никого и нищо. Настаняват се където им хрумне и правят каквото им хрумне. Поне до известно време. Има други, които си купуват билети за втора класа, а пътуват в първа. Правят го с идеята да получат повече, отколкото са платили. Но всъщност плащат повече, отколкото им се струва. Защото през целия път се оглеждат като престъпници... каквито по същество и са. Има хора, които си купуват билети до една гара, а пътуват до друга, по-крайна. А има и такива, които, чрез билета за първа класа, си купуват не просто място, а правото да ходят където им скимне. Или поне така си мислят. Това, което обединява всички нас е, че в крайна сметка се оказва, че никой не иска да отиде там, където първоначално си е мислил, че иска. По едно или друго време ни се прищява да сменим я посоката, я класата на вагона... или пък направо целия влак...

Има и друго, което ни обединява: мястото ни е във вагоните, а не в локомотива. Тоест, винаги кара машиниста. Не той решава дали ще се качим или не. Не той решава и кога да слезем. Определящите сме ние. Винаги.

На външен вид всички влакове повече или по-малко си приличат – но всъщност и те са различни. В някои посоки са директни, а в други за да стигнеш до целта, трябва да смениш влака или няколко пъти. На пръв поглед всяка смяна е просто формално неудобство, но всъщност всеки реагира различно на това. Някои лесно се адаптират към промените. Други, до такава степен се стресират и понякога минават години преди да успеят да се прикачат. Трети, остават на гарата, която би трябвало да е просто място за прикачване. Зациклят там..., защото за разлика от влаковата метафора, в живота, минаващите влакове за прикачване далеч не са толкова много. Всъщност, изобщо не съм убедена, че житейските „влакове” следват някакво разписание.

Влакът на живота се движи именно по релси. Донякъде звучи обезкуражаващо, тъй като релсите са непроменлив път. Но това е само на пръв поглед. Защото има релси във всякакви посоки. Тоест, винаги имаш избор, кой път да хванеш.

Нечии животи са като околосветско пътешествие. А други са като пътуване от едно малко градче до друго. Това зависи от широтата на мирогледа и въображението, което определя дължината или пък качеството на пътуването. За някои е важно влака да е луксозен, а за други е по-важно с кого ще пътуват.

Номерът е да се наслаждаваш на пълни обороти. Защото това е твоето пътуване. Единственото пътуване, което някога ще имаш.

Някои пътища водят към прекрасни места, други те въртят в кръг, но тях някак си трудно ги разпознаваме. Все ни се струва, че са различни и нещата, които ни поднасят като пейзаж са нови и невидени от нас. Но не са. Подобни пътища  показват, че човек НЕ се учи от грешките си. Затова – не обръщай гръб на грешките си – те са твои приятели.

Времето на пътуването ни е винаги ограничено. И на нас не ни е дадено да знаем колко точно е то. Това го прави изключително ценно. Нямаме по-ценно притежание от нашето време. И не бива да го прахосваме в колебания, съмнения и надежди. Трябва да го употребяваме. Защото вярвам, че когато в края на пътя си направим равносметка, ще установим, че в живота съжаляваме не за онова, което сме направили, а за онова, което не ни е стигнал куражът да направим...

© Ралица Чернева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах много, но само ще добавя нещо, провокирано от творбата - Да не забравяме все пак, че когато един влак катострофира, особено ако е пътнически, жертвите са многобройни - Затова пожелавам на всички ни безавариино пътуване, през гарите на живота.
    Поздрав за високостоиностното есе.
  • Много красиво, дълбоко и въздействащо есе! За мен беше удоволствие и чест да прочета нещо толкова истинско. Благодаря ти, Рали!
  • Добре дошла, Рали!
    И браво за есето!
Предложения
: ??:??