23.09.2020 г., 10:49 ч.
Списък някакъв...
5 мин за четене
Една публикация (или две?) в „социалната мрежа” ме накара да се замисля за нещата, които искам. Не, не онези за здраве и просперитет вкъщи – те са по дефолт, дето се вика. За другите, които понякога дори не осъзнаваш, че искаш. Лични едни, тъпи, нелогични, неизпълними, противоречиви, глупави, неизпълними…
Абе… човешки!
Сигурно всички имаме списък „Нещата, които трябва да свърша преди да навърша еди-колко-си…” и които, разбира се, няма-да-свърша никога, защото…
В моя например фигурира екскурзия до Египет, нова къща и 20 килограма надолу. Това последното става особено невъзможно поради наличието на твърде много шоколад за изяждане в тоя свят и на едни направо божествени бабъл-гофрети в Градската градина на Видин, които децата ми обожават, но винаги остава по нещо за дояждане. С шоколад са, бе! И с ягоди!...
Много по-трудно е със списъка „Нещата, които искам, макар че едва ли…”
Та това са част от нещата, които искам, но едва ли…
- Искам да отида във Финландия. Нямам никаква идея защо точно Финландия. Дори за името на столицата ѝ не съм сигурна. Просто знам, че там ще дишам като у дома. Харесва ми да си въобразявам, че е остатъчен ефект от някакъв предишен живот, който съм живяла там и съм била щастлива.
- Искам един ден, в който от ранни зори до безбожно късна нощ да слушам музика, легнала по гръб на стената на „Баба Вида”, докато над мен в небето Бог подрежда Вселената. Нямате представа колко красиви и ярки са звездите точно над „Баба Вида”!... (Дали във Финландия си имат „Баба Вида”?..)
- Искам телефонът ми да не звъни. Или когато звънне, на дисплея да се изпише име от Оня Свят.
- Искам да видя някой в метрото да чете моя книга. Даже май знам точно коя. (Метрото в София, не в Хелзинки, макар че… Да помечтаем на едро! Защо пък не?!)
- Искам да видя децата ми как се изнасят от вкъщи, въоръжени като елитни древноримски гладиатори за своята битка с живота. Броните и оръжията аз ще им ги изкова с малко помощ от учители и приятели.
- Искам да видя как всяка година влизат обратно вкъщи за Коледа. И са по-високи от мен с по една глава минимум. И са шумни от щастие! И не са сами.
- Искам да прегърна приятелките им. (Не „жените им”, а именно „приятелките им”. Има разлика.) И децата им. Моите деца!!!
- Искам да можех да познавам свекърва си. Знам, че щях да я обичам! И да видя поне още веднъж свекър си… Не!... Всъщност искам синът им да ги види още веднъж, защото знам, че има нужда. Аз – ако остане време и възможност.
- Искам да осъмна.
- Искам да науча до съвършенство… руски език. Езикът на любовта! Не, не е френският. Руският е. Не просто език, а музика!
- Искам да танцувам (… каза онази, която твърди, че не обича да танцува…)
- Искам да отида на футболен мач. И на рок-концерт. И на доброволческа мисия в Ботсвана… или на Марс. Или поне да изкарам една вечер в „Четирите стаи” или в „Стоунса”. Видинчани на 40 и повече години ще се сетят.
- Искам да оскубя Доналд Тръмп, да направя „боц” на Ким Чен-ун, да питам папата дали вярва в Бог...
- Искам да изхвърля всичко излишно. ВСИЧКО! Материално, думи, хора, чувства, информация, сънища… Да, дори и това, за което си мислите. ВСИЧКО!
- Искам да седна на чаша водка с Бог и най-сетне да се помирим. Няма да му искам телефонния номер – не съм Слави Трифонов. Или със Сатаната може би? Все едно. Все с някого ще намерим нещо общо. Ако предпочитат „Джак Даниелс”, ще го преживея, стига да е №7. Бира?... Кафе?...
- Искам да забравя какво е да си гневен.
- Искам, когато следващия път някой ме попита „Винаги ли си толкова усмихната?”, депресията да не е първото, за което се сещам. Депресията винаги е широко усмихната, но не искам да знам това.
- Искам светът да спре. Поне за миг. Да спре дори по-рязко, отколкото заради covid-19. Да си разбие носа в таблото отпред. Да се спъне, ако трябва. Да падне. Да си обели коленете. Да го заболи. Да се разплаче. Да се изплаши.
- Искам да разбия системата. Не политическата – в това няма никаква амбиция. Тази на живота искам да разбия!... Или поне да сваля ония дразнещи 20-ина килограма… Поне?...
© Валентина Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Едно време беше време, когато нещо ако ми станеше интересно, и си казвах "искам". Световни забележителности, неизвестни страни и земи и какво ли не, търсенето на някакви нови усещания и преживявания. След това време дойде друго време: след всяко "искам" слагах въпрос "а за какво ми е?", и исканията сами си отпадаха. Научих се да слагам в две графи - плюс и минус.
Защото се оказва понякога, че нещо, което ти се е искало, но не си смеел дори да мечтаеш, животът неочаквано ти дава възможност да направиш.
И как през годините исканията се променят.
Съгласна със Стойчо!
пп
почаш от това, което ти е на една ръка разстояние - пр с килограмите.
Щото хубаво е да пишем "искам", но следва въпрос "а защо/за какво?" -
Валентина,имаш свободата да избираш, но не всичко съпоставимо е постижимо:човек зависи от прищевките на живота и любовта.
Щом има любов в сърцето-всяка реална цел е достижима. -
Имам подозрението, че ти се дава да правиш това, което най-малко искаш, защото иначе може да ти стане много лесно
два килограма е по-трудно от 20, където мотивацията е доста по-слаба; Остроумно и непринудено звучи твоя списък! -
Ой, пропуснала съм да кажа, че талантът ти да разказваш е невероятно обаятелен. Обикновено не бих препоръчала на някой да издава книги,но ти, ако все още не си, направи го. И пробвай в някое чуждо издателство, предвиждам големи успехи.
-
Много забавно четиво ! Браво!!! Такааа, сега по някои от точките:
Във Финландия е готино. Не съм ходил, чувал съм от познати. Безкрайни езера, безкрайни гори, безкрайни езера, Бели нощи, безкрайни езера... Столица- Хелзинки.
Успех с книгата! Ще се радвам, ако в метрото човек освен да му гепят портфейла или уж "случайно" да го опипат по з*дника , най-после се появят и друг вид обитатели-четящи …
Напълно съгласен. Руския звучи като музика, а френския е префърцунен. И превзет (хм, то май е едно и също ). И е набеден за „езика на любовта”. Легенди разни. Също както „френската любов” не е точно френска :D …
На рок-концерт е страхотно. На футболен мач- също (стига да не пада твоя отбор ). Всъщност- на рок-концерт е по-готино… На Марс е прекалено хладно по това време на годината …
Оп, това за Бог и Сатаната е много чувствителна тема в сайта . Внимавай, че някои потребители ей сега шъ дотърчат и шъ те анатемосат! Тихо, да не чуят ! -
Много сладко! 😊👍
-
Мноооого свежо, много! Не знам какво искаш, какво можеш и какво ще направиш, но едно е сигурно. Че настроението от текста е заразително оптимистично и, струва ми се, повечето неща вече ги имаш🌞
-
Прочетох и всичките ти неща ми се виждат толкова лесно изпълними, може би защото са твоите, а не моите Всъщност аз нямам списък, отдавна разбрах, че от списъци няма нужда, списъците ограничават, освен това фиксират най-желаното, като невъзможно, т.е. определят го като проблем, а това е гаранция, че то ще е проблем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пък казват, че мечтите са безплатни и още по-хубавото - могат да са безкрайно големи... Е, сбъдването започва с малките, но пък всяко голямо пътешествие започва с малка стъпка. Вярвал ли е Коперник, например, че човек ще лети в космоса?!