Ще избереш някой друг...
   Боли ли, когато те наскърбява човека, когото обичаш?
   Вървиш в студената зимна нощ, а от очите ти капят сълзи. Там си, където си го срещнала за пръв път. Мислиш за всичко и... за нищо. Пусто е, а от очите ти капят сълзи, без да можеш да ги спреш. Трепереш, както първия път, когато любимият човек те докосна, но този път не от вълнение, а от болка и безразличие. Ръцете ти посиняват, вятъра брули косите ти и ти пее песен: песен на тишината, на самотата, на отминала, но не и за теб любов. Ти я чуваш и оглушаваш, сърцето ти се е свило и плаче заедно с теб. Пред очите ти минават спомените, които те карат да се усмихнеш за миг и после отново онемяваш. В неведение си. Мълчиш... Липсва ти всичко (дори разправиите понякога). Виждаш очи, които често блуждаеха в мрака и ти не знаеше какво виждат. Поглед... почиващ, уморен. Ръцете, които те милваха и топлеха в студените нощи. За сърцето мислиш: то крие тайна, която ти никога няма да разбереш, защото то вече не ти принадлежи. Пред очите ти минават спомените от прегръдките, от целувките, отдадеността, усмивките и погледите. Изведнъж се сгряваш. После... отваряш очи и отново студената и черна нощ. Нощ, която те убива и която никога няма да забравиш. Поглеждаш към небето да видиш зваздите, но тях ги няма. Само тъмно небе... Тръгваш си бавно с разплакани очи, а навън е студено, сърцето ти замръзва - а теб те няма...