Какво означава да си вещ: вещ в ръцете на поредния човек, впил поглед във лъскавата витрина и пожелал да те има; вещ като знаещ и можещ или просто човек, загубил смисъл и отдал се на първичния инстинкт да бъде никой, да бъде просто една одушевена вещ?

   Да си вещ може да се дефинира по много начини.

   Вещта като цяло е носител на висока знаковост. Тя е ясен маркер за живота на човека, за неговия социален и обществен статус... Вещта просто разказва историята на своя притежател, защото човек е винаги частица от времето, в което съществува.

   Човекът като вещ може да бъде - или собственост на някого, когото обича (в преносен смисъл), или пък вещ в някоя наука, предмет. Но трябва да се замислим това живот ли е всъщност и дали е по-добре някой да те управлява, вместо да правиш това, което мислиш и смяташ за най-добре? Аз мисля, че всеки сам трябва да управлява съдбата си, а не той и житейският му път да са контролирани от някой "покровител". Нали всеки сам кове съдбата си? Ако всеки следва мечтите си, има шанса да се издигне и да стане някой, а не да бъде играчка в ръцете на друг. Пък и в повечето случай "покровителите" са хора комплексари, които не са постигнали нищо, но все пак мъчат тези, които уж обичат.

    Да си вещ, да си "кефер" (Египетският йероглиф "кефер" означава да бъдеш, да успееш да си. Символизира промяната, случването, съществуването), понякога е от полза. Хората се стараят да са нещо неприсъщо за тях, но когато преследваната цел е постигната, следва самозабравата. Някой беше казал да не забравяме хората, които срещаме по пътя нагоре, защото рано или късно срещата с тях ще се повтори. Та нали ако сме погълнати от самозабравата, тя все някога ще повлияе на нашето мислене, съществуване. Избягвайте да сте вещи до такава степен, че да се самозабравите.

   Старайте се да сте вещи, избягвайте да сте вещи...