Старите котки
С Т А Р И Т Е К О Т К И
Увлечени в сивотата на ежедневието и изпълнението на служебните задачи, проблемите на бизнеса, учението, бита, семейството, почивките и др., младите хора неусетно отминават факта, че около тях има и други - възрастни хора. Те - възрастните хора, са получили вече почетното звание "баба"и "дядо", с което се приравняват с всички баби и дядовци по света. Много често, не по тяхна вина остават сами. За тях обикновено казват: има какво да яде, има къде да спи и какво друго му остава освен да си върти шапката на тояга.
Но това не е така. Защото те не искат да приличат на другите. Искат да приличат на себе си. А всеки от тях е отделна индивидуалност. Някои са с голям житейски опит, с много знания, със способности и възможности да създават материални и духовни блага. Те имат душевност, емоции, мечти, мисъл и... Гордост. Те някога може да поискат физическа или материална помощ. Но никога няма да си поискат признание, почит, уважение, ласка, обич! Защото тези категории не са материални - те не могат да се насипят в торбичка и да се каже: ето ти уважение, обич и т. н. Тези категории, изискват разбиране и взаимност. А колко много са необходими на възрастните хора разбирането, взаимността, уважението, обичта!
Казах обич и си спомних за английския мюзикъл "Котки", където главната героиня казва: "И старите котки искат да бъдат обичани!"
Впрочем, ОБИЧАЙТЕ СТАРИТЕ КОТКИ!
Март 1999 година
© Асен Стефанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Знаеш ли Асене, труден ми е този коментар. Не обичам котешкия характер, нрав, поведение. А че искат да бъдат обичани, в това число и старите, кой не иска. Всеки е убеден, че го заслужава. Интересно защо сега се търси държава. Тя е отминало понятие. Беше, няма я. Днес е важно отношението на хората, на близките, както и поведението на "старите котки" днешни и бъдещи. Животът е суров. Не е лошо да погледнем и примера на природата, като разбира се не забравяме, че сме обособена част от нея. Така че баланса между очакваното и възможното е от първостепенна важност. Но има едно особено важно нещо, което не изисква материални средства. То е нашата култура, която не е нищо друго,освен отношение към три неща: към себе си, към себеподобните, към окръжаващата ни среда. Да твърдя ли, че е с отрицателен знак? Зная мнозина ще се съгласят, но когато работата опре до ежедневната практика - подходящата дума не е за произнасяне.
-
Всеки човек, независимо от възрастта си заслужава уважение! Но напоследък нашата държава, сякаш нарочно се опитва да изличи възрастните, като им придава нарочния образ на лошия пенсионер! А не трябва!
-
Благодаря за коментарите и оценките.А за разплаканите очи-последния куплет на едно мое стихотворение:
Ти заслужаваш много ласки и нежност,
ти никога не трябва да рониш сълзи.
Погледни небето и знай,че в тази безбрежност,
най-светлата звезда за мене си ти! -
разплака ме...
много истини...за нещата от живота...и толкова тъжни... -
... и да не забравяме, че вървим по техния път!
И се сетих за онази притча за избитите старци и зърното...!
Поздрави за есето!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
