СТЕНАТА

       Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, пропуква, как става дефор­миран и изкривен. Ако говорим с езика на живота, без сладникави формули и морални теореми, ня­ма как да не признаем, че в повечето случаи подобно патриархал­но гнездо е една постоянно заст­рашена, разтърсвана от противоречия, сгърчена вселена, живееща без покой и разбирателство. Не­търпимостта на възрастни към млади и обратно често превръща общият дом в сцена на безкрайни битки, чиято цел понякога е прос­то завземането на нови терито­рии.

       Когато залповете временно затихнат и териториите донякъде са уточнени, започват тихи­те словесни убийства, извършва­ни с финес и двусмислие. Из въз­духа се носи добрата стара и поч­ти непреодолима, нагарчаща и пресвещена неудовлетвореност. Възрастните използват миговете на затишие, за да натрупат но­ви доводи и да кажат най-подир на младите онова, което заслужават - тоест цяла пирамида от принципи, за които самите те не са и искали да знаят в своята мла­дост. Младите получават перио­дични пристъпи на гадене, прие­майки ежедневната меласа, забър­кана от упреци, забележки и сит­но надробени съвети, и на свой ред отправят упреци, че мисълта на възрастните не върви праволи­нейно, а на зиг-заг, като умело за­обикаля някои моменти от собс­твеното си минало. Истината се разпада някъде между ретро-сантименталните и декорирани с разкрасена носталгия стари цен­ности и появата на нови подозрителни такива. Разбира се, всеки се ръководи от истината и дейст­вията му са мотивирани с желез­ни основания, подчинени са на ве­рига от логически доказателства, от които всъщност никоя от страните не се интересува. Бер­линската стена между поколения­та е самата невъзможност да се предаде жизнения опит на възрас­тните и да се избегнат грешките, допуснати от тях. Необратимите промени във времето не могат да налагат едно и също циклично повторение на жизнения опит, тъй като моделите му не издържат на динамиката на живота.

       Един гъсто населен семеен пейзаж винаги се превръща в напрегнато, войнствено и трънливо поле за упражняване правото на из­бор между добро и зло, полигон за изпитване здравината на нерви­те, където най-незначителните въпроси стават мъчителни, а най-сериозните - незначителни. Прос­то всички забравят, че човек, пре­ди да започне да наблюдава другите, трябва да знае кой е той са­мият, а това е трудна задача, как­то за млади така и за белокоси.

       Идеята, че домът, приютил ня­колко поколения, може да се пре­върне в един малък, чист и ведър свят, е по-скоро мит, отколкото реалност. Разделителната стена между поколенията не е от днес или от вчера. Разбира се, нелепо би било да се отричат положителните страни в общуването между възрастни и млади. Родителите предлагат на децата определени традиции, стабилни, оформени възгледи, заставят ги да се съоб­разяват с мнението и волята на другите. Но идва момент, когато децата стават големи и трябва сами да упражняват собствената си воля. Самосъзнанието и самовъзпитанието на личността не са някакъв морален дълг, а просто за­кон на човешката природа, опре­делен от самата наличност на съзнание в човека. Това е също та­ка естествен процес в духовния организъм на човека, както във физическия е поникването на зъ­бите. Всяко поколение се стреми да пресътвори света, да промени формите, като запази съдържанието и обогати ценностите през призмата на своя индивиду­ален дух.

       Историческата обусловеност, прастарата беднотия по нашите балкански земи е причината, коя­то е събирала под един покрив поколенията, правейки ги материал­но зависими едни от други. Мате­риалният недоимък е в състояние да обезобрази всякакви отноше­ния, включително и родствените. Стената между млади и възраст­ни може да рухне само когато все­ки има свое жизнено пространст­во, когато е материално незави­сим и се самоутвърждава в един свободен свят. Само в материал­ната независимост между поко­ленията може да се роди култура­та на техните отношения. Всич­ко останало е илюзия на разгово­ра, бягство от истината или просто сладникава литература.

             Петър Ангелов – ДАРЕВ