Твърде млада съм – това е причината викът ми да остава нечут. Хората са на мнение, че мрачните настроения, които ме обхващат, се дължат на изменения, типични за пубертета. Но въпросните настроения имат много по-дълбоки, неизследвани корени. Някъде там, вътре в мен, живее едно малко жизнерадостно създание, което копнее да сподели усмивката си с околните. Ще ми се да го открия, да го покажа, да изживея живота, който би му харесал... Ала е твърде рано да се впускам в подобни търсения.
„Зная си способностите” е твърдение, лишено от всякакъв смисъл. Човек подозира за една трета от своите възможности, ако не и по-малко. Тогава каква част от тях използва? Не разполагам със средностатистическите данни, но съм убедена, че въпросната частица е минимална. Някакъв страх ни възпира от пътешествието към истинската ни същност. Може би страхът, че няма да спечелим обичта на близките си, ако се променим изцяло. Или този, че няма да харесаме тези, които сме всъщност... Съществуват милиони догадки и един ...