Страх
Im sick and tired of bein sick and tired
I used to go to bed so high and wired
Знаеш ли, уплашен съм. Уплашен съм толкова много, че ми иде да се скрия и да не се покажа повече, така, както охлюв се свира в черупката си при най-малкия признак за опастност така и аз да се свра в своята и зад мен да остане само и единствено лигавата следа, показваща колко безволев и безличен живот съм водил...
Следата ще бъде измита още от първата роса, падаща на следващата сутрин и след тридесет часа никой няма да се сеща изобщо, че съм съществувал... Страх ме е, че след мен ще остане само прах и пепел... прах от унищоженото от мен и пепел от всичко, което опожарих.
Уплашен съм за живота си, уплашен съм за бъдещето си.... уплашен съм от самотата, уплашен съм от Съдбата...
Уплашен съм от това, че ще трябва да устоявам на бурите сам... без да има на кого да се облегна при нужда, а в същото време ще трябва да измивам и срама от старите грешки...
Уплашен съм, че разочаровах всички... и баща си и майка си и теб....
Уплашен съм до смърт от това, че никога няма да имам доверието ви... и винаги ще знам, че има укор в погледа или съзнанието ви, когато мислите за мен или поглеждате прашасалата снимка оставена на скрина, шкафа или закачена на стената....
Страх ме е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънце Антимов Всички права запазени
