Чудила съм се защо? Защо човек се страхува? Това добро ли е или лошо? Какви поведенчески проблеми води? Можем ли да го контролираме? Трябва ли? Срамно ли е?
Чоекът, като всяка одушевена твар, има чувство за самосъхранение. Това е нагон. Едни бягат, друди нападат, трети се крият, все с тази цел. Самосъхранение. Но, оцеляването има продължение. Благоденствие. Всяка твар, най-вече човекът, съзнателно се стреми към добро, удобно, безопасно, комфорно съществуване. Дори то да е за сметка на други. Страхът да не загубим постигнатото, здравето, живота си, е естествен. В този смисъл е полезен и естествен. Не е срамен. Но присъщо на човека е да прекалява. Само за човека! Та, воден от страх и желание за благоденствие, той лъже, краде, малтретира/убива, предава други. Това е лошо и срамно. Може да иде в друга крайност. Да превърне страховете си във фобии и така да стане неспособен да живее, работи, общува пълноценно. Рядко има хора, лишени от страх. При тях или има ментален проблем, или е глупост. Човекът е уязвим и трябва да се пази. Има и адреналинови хора, които умишлено рискуват, за да изпитат адреналиново удоволствие. За тия крайности няма да говоря. Ще се занимая със здравословния страх, благодарение на който гарантираме продължаване на живота си в добра кондиция, на нездравословния, който ни вкарва в лабиринт от лъжи, обтягване на отношения, даже до скъсване на такива, до принудителна, или самоволна изолация. Няма да обяснявам последствията от изолацията, защото всички ги изпитваме на гърба си заради вируса. Страхът трябва да си остане в тайна, както всяка друга слабост. Защо? Нали не е срамен? Защото е перфектно средство за манипулация! Всеки се бои от нещо или за някого. Всеки има ахилесова пета. Тя трябва да се пази в тайна. Ако изпуснем тази тайна, губим свободата си! В днешно време всеки си цени свободата и тя е подложена на сериозни рискове. Днешните хора са отишли твърде далеч в борбата си за сигурност и благоденствие за чужда сметка. Без да си позволяваме параноя, трябва да сме много внимателни. Всеки ден виждаме примери за фалшиви новини, позволяващи удари по някого. Човекът трябва да се грижи не само за физическото си здраве, но и за реномето си. То е най-често атакувано. А когато ви оцапат името, когато ви сринат реномето, попадате в изолация. Това е смисълът на религиозното анатемосване. Никой не ще да контактува с анатемосания! Всеки бяга от него! Не може да работи, да се лекува, ако се наложи, да пазарува, или продава... Той е сам! Абсолютно сам сред милиарди хора! Всеки може да посегне и безнаказано да отнеме живота му. Към днешна дата няма механизъм, който да ограничи фалшивите новини. Няма спирачка за ония, които унищожават други, унищожавайки реномето им. Така един нагон, природоестествен и полезен, се превръща в нещо вредно, опасно, подсъдно от морална гледна точка, но не и законово. Така стигам до въпроса защо моралните постулати се бият с нагоните, които са управлявали поведението много преди да се появи моралът. Поради това и са толкова силни и трудни за контрол. Но, за разлика от ония времена, когато никой не е мислил за морал, днес хората живеят в организирани общества и трябва да спазват правила, ако не искат обществата да ги отхвърллят. В този смисъл, страхът трябва да се ограничи до онова, заради което съществува. Да се отдели от темата за благополучие и да се контролира. И.., да се пази в тайна. Трябва да разберем, че няма абсолютна свобода в едно общество! Моралните постулати не са измислени току така. Няма и абсолютна свобода на изявите, на словото, на волята. Има граници и в едно здраво общество те се зачитат. Когато тези граници изчезнат, обществото се разпада и остават едни индивиди, водени от страх за живот и благополучие да се бият помежду си и кой каквото може!
Важен е страхът, но има и други такива важни неща, определящи поведението ни. И за тях ще поговорим, ако искате.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени