Страх

Когато вечер затворя очи, се страхувам от мисълта за утрешният ден, защото знам, че той ще е по-лош от днешният. Страхувам се да си помисля какъв ще е животът ми без теб, без твойте очи, без твоята усмивка. Не искам да помислям, че един ден ще съм без теб.

Не искам да помисля, че друг ще ме прегърне, когато съм сама, защото знам, че няма да си ти. Ще бъде друг, чужд за мен човек, защото само ти ме познаваш така, както никой друг до сега. Само с теб аз съм себе си, ти си човека, който ме учи как да живея. Ти си този, който ми показа какво е любовта и мисълта да те няма до мен, ме убива.

Отвътре сякаш нещо гори, когато те има до мен, това е пламък, който няма да угасне, докато всичко в мен тупти!

Докато те има в моите мечти, докато споменът за теб гори, аз винаги ще те обичам. Споменът за хубавите дни ще ме преследва всеки ден, защото знам, че първата любов никога не умира наистина. Затова надеждата, че и ти ще ме помниш, ще остане моя малка тайна, която ще гори във моето сърце!