Тъжен си, защото мен ме няма, очите ти плачат, защото не виждат моите, ръцете ти са студени, защото не ме прегръщат и всичко ти е безразлично. Не проклинай съдбата, че постави помежду ни студената земя, защото ние винаги ще сме близо един до друг, тъй като аз съм там - в сърцето ти, където никой не може да ме заличи.
Когато те обземе мъка не започвай да рониш сълзи, а погледни в душата си, където са скрити най-хубавите ни моменти заедно и си спомни за мен. Спомни си първата ни среща, когато бяхме толкова смешни, защото се чудехме какво да си кажем, тъй като устните ни искаха да изкрещят само две думи: “Обичам те!“. Върни се назад във времето, когато две души лежаха на брега на морето, а солените му вълни гаделичкаха ходилата им – това бяхме ние – безгрижни, щастливи и влюбени. Толкова величествено беше, когато наблюдавахме залеза, а после все така прегърнати, приветствахме зората с “ Добре дошла”.
Мило мое, не искам да пропадаш в бездната на самотата, а да вдигнеш глава и да отвориш сърцето си за нова, още по-пламенна любов. Не се плаши, че Тя ще ме замести – това никога няма да се случи, защото аз винаги ще живея в спомените, в мислите и душата ти. Моля те, изправи се и заживей отново така, както, когато бяхме заедно, но с мисълта, че зад ъгъла те чака любовта, защото светът е за двама.
© Ростислава Златева Всички права запазени