Любовта е най-голямата движеща сила. В нея живеят всичките ни предци, дарявани са, дарявали са, ние даряваме и децата ни ще даряват... Но докато не се освободим от страховете, предразсъдъците, заблудите, осъждането и гнева ще се препъваме и ще боли. Те ни карат да се чувстваме безсилни, да вдигаме стени помежду си и да ставаме цинични. Това освобождаване ще се случи само с осъзнаване, че всичко, което считаме за лошо, всичките ни страдания идват от егото и неговите измами. Ще се уплашим. Това е съпротивата на егото. Може да ни се прииска да се върнем в удобната тъмнина, но вече е невъзможно, защото сме осъзнали нейната илюзорност и не можем да спрем да гледаме. Тогава ще усетим, че отвъд не е празнота... И Истината ще разцъфне в пълната си красота и яснота и ще настъпи свободата...