На колко от вас се случва да седят посред нощите? Да пушат "последната цигара"? Да си легнат в малката спарена от жега стая с мисълта, че утре би могъл да се намери по-дълбок смисъл на нещата? Колко от вас си казват: "от понеделник ще започна да правя еди-какво си?" На колко от вас постоянно им се струва, че са изпуснали нещо по пътя към "щастието"? На колко от вас им се случва да се приберат вечер в така жадувания домашен уют, за да открият същия скучен човек, с когото вече не си говорите? На колко от вас им се струва че сивото е цветът на дъгата? И докога ще продължава така? "Все някога" - казвате си вие и на моята малка, забравена от Бога уличка ще изгрее слънцето, което ще доведе пролетта, миризмата на живи растения и любовта, за която слушам от дете. Все някога ще се прибера вкъщи и ще открия топлината, която гледам в картинките от рекламите на шампоани и ароматизатори, без които сякаш нищо няма смисъл в думата дом. Все някога ще си пийна от живителния извор на любовта и ще си при ...