Сърцето на един просто приятел
Едно разбито сърце… сърцето на приятел? Че само едно ли е? Едва ли… А какво става, ако са ти разбивали сърцето толкова пъти, че един повече или по-малко не би променил нищо? Нищо ли няма да почувстваш, пак ли ще стоиш без да потрепваш? Няма ли да те заболи… малко… съвсем малко макар… отново… пак… за хиляден път? Няма ли да залезе и усмивката ти, няма ли и смеха ти да забрави какво е да си щастлив, поне за миг? Нима ще стоиш спокойно с думите „Всичко ще се оправи, ще видиш…” Ще видя ли? Единственото, което виждам е, че не ти пука, не е ли така? Не се ли смееш отново, не си ли бърбориш с другите, не се ли закачаш с останалите? Не забравяш ли нещо важно… Не забравяш ли, че нещо не е наред, не забравяш ли, че нещо си е отишло? Не си ли отиде и част от теб… или този път се спаси, запази всичко, което имаше и преди да изгубиш приятел… а може би не приятел, не Приятел, а просто още един? Нима не е лесно, когато имаш предостатъчно, да прежалиш един или дори двама? Нима няма кой да ти липсва, нима няма празнина, която да напомня, нима няма белег, който да остане, няма ли да остане снимка, която да шепти всеки път, щом погледнеш? Не… нищо няма да остане, нищо няма да ти напомня и нищо няма да те нарани след толкова много пъти. Сега си друг, сега си силен, сега имаш приятели, сега те са до теб, ти им вярваш, ти ги обичаш… нали така?
Има ли такива приятели, има ли такива хора, които са всичко, ако са до теб и нищо, ако са на другия край на света? Има ли приятели Заместители, просто приятели? Приятели, с които да споделиш, приятели, с които да си, приятели, на които да държиш… докато не намериш по-добри, по-близки, по-съвършени Приятели? Има ли снимки, които да обичаш, защото там са точно тези просто приятели в моменти, които не искаш да забравяш, а когато останалите ти Приятели са тук, да бъдат захвърляни просто ей така? Има ли думи от приятели, които си чул, точно когато си имаш нуждата и все още си спомняш, но дойдат ли другите Приятели, да забравяш сякаш не са били изречени? Има ли песни, които да слушаш и обичаш, защото ти напомнят на тези приятели, които те обичат, а в един миг с новите Приятели да не помниш дори? Има ли места, на които ходиш защото там сте били заедно с приятелите ти, а минавайки с Приятели, да не значат нищо?
Има ли Приятели и просто приятели? Делиш ли и ти своите приятели? Има ли такива, които обичаш винаги и такива, които обичаш само когато се сетиш за тях? А те дали не се сещат, дали не им липсваш, дали не ги забравяш, да ли не ги пропускаш, дали не ги нараняваш… дали не си разбил и тяхното сърце? Сърцето на един просто приятел…
П.С. Не забравяй, че дори когато имаш достатъчно Приятели, един просто приятел все още мисли за теб. Без значение колко пъти си наранявал, без значение колко пъти си нараняван, без значение колко си далеч, без значение, че ти дори не го усещаш… без значение, че не може да ти бъде нищо повече от приятеля, който ще е винаги до теб! Не защото неговото сърце не е било разбивано, не защото не е бил мамен, а защото иска един ден да бъде твой Приятел! (: