21.12.2021 г., 7:28 ч.

Същността на изкуствата (художествено есе) 

  Есета » Философски, Други
1266 1 10
7 мин за четене

© Victor Savchev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въпросът винаги е бил в налагането на рамките, Пепи, не в самите тях.
    Ако опираш до свободния избор, който по дефолт е измислица, то остава въпросът дали да се впишеш в рамките или не.
    Абстракцията, като всеки стил е вид ограничение, ако ще опираме до буквализма
  • Кой за каквото си мисли, Пепи
    Аз за науката и изкуството говорех
    Весели празници! Нека да сме здрави!
  • DPP (SMooth) - особено в пиньето и някои други удоволствия ако границите са безгранични, може да се стигне до удоволствия трагични
    👍 Весели празници на всички откровенчески звезди и звездички! 🍷 🎄

    пп
    Абстарцията сама по себе си е неточност, абстрактното изразяване предполага многозначност и многовъзприятие. Следователно няма как интерпретацията на неточност да е точна.


    ДИПИ - ти говориш в ед.ч., аз по принцип. Тъй като науката, емоциите и въображението са отворени и не докрай изследвани системи, за това не могат да се сложат в рамки.
    А съобразно своята култура, образованост и морал всеки може да си слага каквито и където иска.
  • Навсякъде има граници, когато някой ги сложи и наложи Това е разликата.
  • Във философски аспект граници няма, науката и изкуството са над рамкирането.
  • Откакто доминира хуманизма, човечеството много добре импонира и резонира на изкуството, това е разликата. Всеки изхожда от собственото си световъзприятие.
    Точните интерпретации са за буквалисти, хора които държат да наложат рамки и норми.
  • Няма "точна интерпретация".
    Всеки автор може да твори, както си иска, всеки "потребител" може да избира автор, по свой вкус. За мен е важно, дали дадено произведение ми въздейства. Тогава се осъществява магическата връзка автор-потребител, която е трудно и може би ненужно, да се обяснява. Това става на едно друго ниво, просто, създаденото те грабва и му се радваш и възхищаваш.
  • "Нарушаването на границите на допустимото е това, което ме изпълва с гняв и негодувание."
    Щом става въпрос за обективно и субективно, нека задам въпросът си така: кой в природата поставя граници и обуславя допустимото?
    Субективното винаги се е размивало в обективното и обратно, откакто човекът е станал разумно същество. Оттам нататък ние сами си усложняваме живота, а изкуството може само да го улесни и съживи.
  • Това есе е много стойностно. То разкрива сложната и противоречива същност на изкуството и науката. Доколкото си спомням на Кенет Кларк /в труда му - "Цивилизацията"/ принадлежи констатацията, че изкуството е в хаос и смут, защото се измъква от земните си пелени и застава като един гол охлюв пред тъмнината на неизучения космос. За Бога - точно така е! Науката също не може все още да излезе навън от Платоновата пещера на сенките и сякаш е минирана от Хермесовия страх от Аполон, заради тревопасните добичета, скътани на заден ход в Пещерата. В Залата на бъдещето ние очакваме себе си, като "Митът за вечното завръщане" на Мирча Елиаде, или като поредният мудно самоидентифициращ се Спомен от бъдещето на фон Деникен.

    Поздравление, Ludvig - здраво раздвижваш сивите клетчици!
  • Когато някой не може да се изразява конкретно и ясно, рисува/пише абстрактно!

    Браво! Добре "подковано"
Предложения
: ??:??