Съвременният свят е модерният свят. В него човекът се развива с всеки изминал ден, открива нови неща, разработва ги, а после ги използва по предназначение.

  Ако един пещерен човек се върне от миналото в настоящето и навлезе в нашия свят, ще се изуми от билбордове, небостъргачи, големи реклами на храни и напитки, огромни остъклени сгради, нови модерни и луксозни коли. Няма да знае за какво служат всички тези техники и съоръжения, но дори няма да разбере езика, на който се говори където и да било. Вече всеки има жаргон и думи, които само той използва в неговата си среда. Но да се върнем на старовременния човек. Ще седи зяпнал и ококорен насред Ню Йорк, да речем, и не ще знае какво се случва около него. С неговия малък и недодялан мозък, няма да се сети да се отдръпне от шосето, за да не го блъсне някое превозно средство. Ще бъде облечен смешно, а прическата му ще е неописуема, но никой няма и да забележи това в забързаното си ежедневие. Ще иска да яде, но наблизо няма да има бизон или фазан, на когото да одере кожата, а ще има бързи закуски, където хората изяждат нещо на крак и отново се втурват по задачи. 
  Все още учуденият пещерняк ще се шляе по улиците на големия град, ще го блъскат бизнесмени, спортисти, ученици, майки с деца, но след време на него няма да му прави впечатление, а ще е заинтересован единствено в това как да си намери храна. Няма да може да попита някого, нито да си поръча нещо. Ще се скрие в някоя задънена уличка и или ще му помогне някое малко момченце, случайно изпуснало там топката си, както по филмите, или ще остане и не след дълго ще легне изморен и гладен и ще заспи завинаги.
  Това накратко ще представлява една малка разходка в модерния свят. Разбира се, един съвременен човек би се справил сто пъти по-добре, ще си наеме жилище, ще си намери работа и ще се устрои в големия град като нормален гражданин.

  За толкова кратък период човечеството се издигна от "плоската" земя до модерната планета с много екстри. Още колко пъти по толкова хилядолетия я очакват бедната Земя, че направо не ми се мисли...