Вселената е нещо толкова огромно, че капацитетът на човешкият мозък е прекалено малък, за да я обхване цялата. В нашата галактика има около милиард слънца, около които навярно обикалят планети. А само в обсега на земните телескопи има към шест милиарда галактики. И може би като недостижимо бреме лежи вечният въпрос без отговор - има ли и други живи същества в безкрайния космос? Но на тази загадка вероятно скоро няма да бъде намерен ответ.
Обаче други, не по-маловажни въпроси тежат в съзнанието на всеки земен жител - дали наистина това пространство е безкрайно, дали винаги е съществувало и дали винаги ще съществува? Но... има ли как едно нещо да бъде безкрайно - без начало, без край? И разбира се - какво е било преди това, или какво има оттатък края?
Всеки знае, че единствената и най-правдоподобна теория за възникването на вселената е тази за Големия взрив. Защото галактиките се раздалечават, космосът се разширява. И логично следва, че някога, преди много време те са били едно цяло.
На разстояния от пет милиарда, до дванадесет и половина милиарда светлинни години от тук, се намират най-ярките и най-силните светлинни източници на вселената - квазарите. Те се отдалечават от земята с колосална скорост - една трета от скоростта на светлината, и именно поради тази причина на телескопите те изглеждат червени на цвят. В центъра на всеки квазар има черна дупка, която завихря и поглъща гигантско количество материя под формата на звезди, космически облаци, дори цели галактики. В същото време от центъра на този квазар излиза огромен светлинен сноп, наречен блазар. До преди време астрономите мислели, че блазарът е просо енергия, но в последствие се оказало, че всъщност е много гореща материя. Блазарът се изстрелва със скорост (забележете) около една трета от скоростта на светлината! А в последствие светлият сноп се разпръсва, изстива и образува... новите галактики...
Ето я тайната на вселената и на живота! Това безкрайно пространство непрекъснато се променя и пресъздава, като в някакъв гигантски цикъл. Квазарите са Големите взривове, те поглъщат материята и я изхвърлят на други места. За да дадат новото начало.
А вселената е безкрайна - тя винаги е била и винаги ще я бъде!
© Донко Найденов Всички права запазени