Когато затворя очи, ти пак си с мен, с мен, но само в съня. Сън, който не искам да свършва, защото ти ще си отидеш и няма да те има. Няма ли някакъв начин да останеш завинаги с мен. Понякога не искам да се събуждам, защото зная, че ако го направя, ти няма да си до мен. Страх ме е да съм сама. Искам да те имам, но не само насън, а и наяве. Искам да си до мен, да усещам ритъма на съpцето ти, да заспивам в прегръдките ти и да се събуждам от целувките ти. Не искам да ме оставяш. Зная, че ако го направиш, за мен животът приключва, няма да мога повече да живея без теб. Ти си всичко, което имам и си всичко, от което се нуждая. Ти си моята илюзия, моята мечта.
Проливам сълзи всеки път, когато те видя с нея, колко си щастлив. И тайно и завиждам, че те прегръща и целува вместо мен. Надали знаеш какво е да обичаш някого, а той да не отвърне на чувствата ти. Надали знаеш как боли от несподелената любов. Но ти не си виновен, аз съм виновна, че те срещнах, че се влюбих в теб, че пожелах да те имам само за себе си. Но кажи какво да направя, как да не се влюбя в савършенното момче, което откривам в теб всеки път, когато те погледна. Проклинам деня, в който те срещнах. Проклинам и съдбата, че така ме наказа - да не мога да те забравя.
От онзи ден ти не излизаш от мислите и мечтите ми.
Когато съм сама, слушам любимата ти песен и лея горчиви сълзи. Надявам се в този момент ти да дойдеш и с целувки да ги спреш. Но това надали някога ще се случи. Примирявам се с действителността, че няма да те имам наяве, а само в съня. С нетърпение чакам да заспя и да си мой в съня.
Щом дойде нощта и заспя, ти пак изплуваш от съзнанието ми и си заедно с мен. Целият свят ни се радва като гледа колко сме щастливи. Но щом настъпи денят и слънцето замести луната, всичко се повтаря. Тъга, тъга и нищо друго освен тъга по една несподелена любов. Сънят е единственото ми спасение от този кошмар.
© Дани Всички права запазени