21.03.2008 г., 15:32 ч.

Ти сред другите 

  Есета
2589 0 2
1 мин за четене

Когато се родиш, ти си една малка част от човечеството. И с всеки изминал ден ти ставаш все по-голяма част и по-голяма. С течение на времето се доказваш пред останалите хора като един от тях. Ти ставаш част от тях. Част от живота им, част от мислите им.

Ти сред другите си като онази част от пъзела, която никой друг не може да запълни. Част, която е неповторима със своя облик, характер и оригиналност. Част, която никой досега не бе виждал.

Ти сред другите си като онова цвете в градината, което е най-красивото. Цвете, на което лесно можеш да пречупиш стъблото. А щом го пречупиш един път, то умира...

Ти сред другите си като онази капка в поройния дъжд, която се опитва да падне нежно, за да не нарани никой. Капка, която след време се заличава от горещата земя без никой да разбере.

Ти сред другите си като тази част от живота, която човек никога няма да забрави.Част, която ни е разтреперала от вълнение. Част, която срещаме за първи и последен път в живота и която помним за цял живот.

Сред другите бъди такъв, какъвто си, а недей игра роли. Роли, които не отиват на човек като теб. Хората ще те харесат такъв, какъвто си. Всеки иска да е най-забележимия от останалите. Всеки е забележим с своя чар и индивидуалност. Чар, който никой друг не забелязва!

© Марина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Манче страхотно есе!Наистина много ми харесва и всички тези съпоставки..Просто нямам думи бе.Продължавай и аз искам да видя още :P {}
  • Никога не е достатъчна тройката. Осабено тук
Предложения
: ??:??