"Тихото щастие". Аз обожавам "тихото щастие". То няма нищо общо с "бурното щастие", еуфорията и кратките, но силни емоции. "Тихото щастие" се появява без да го усетиш, защото стъпва много леко... така незабелязано си и отива. То е толкова нежно и хвърковато, че оставя в теб един постоянен гъдел, при всяка мисъл за него. Но в същото време е забулено в тайни и мистерии. Не се разголва пред любопитковците. Живее в твоя свят и там си е изградило свой по-малък дом, където се крие.
"Тихо щастие", не ме напускай преди да се сбогувам с теб. Просто исках да ти благодаря...