Въртях в ръцете си двете топки с инкрустираните думи "IS IT LOVE", звукът, който излизаше от тях, беше като медения звън на камбаните рано сутрин. За миг спрях и звукът се загуби в тишината. Исках пак да го чуя и затова отново започнах да ги въртя в ръцете си. Те ми носеха не само този познат нежен звук, но и някакво успокоение. Самото докосване на ръцете ми с нещо такова, създаваше магия във въздуха. Усещах топлината, излизаща от ръцете ми. Топките загряха ръцете ми и ги оставих. Сега тъмнината и тишината ме бяха обладали изцяло. Дишах и мислех в тъмното, тогава онзи така познат ми полъх се плъзна по гърба. Изтръпнах. Обърнах се, а зад мен нямаше никой. Никой, освен сянката ми, създадена от лунната светлина, пречупена през стъклото на прозореца. Застанах на прозореца и погледнах. Пълнолуние. Времето, когато всичко лошо от приказките излиза и се превръща в зло на земята. Но не и тази нощ.
Отворих прозореца и балконската врата. Взех в ръката си същите две топчици, които ми действаха так ...