Трагичният път на себепознанието
Седя си и си мисля. Знам ли коя съм? Знам ли коя искам да бъда? Разбира се, че да. Ако ме попиташ как се чувствам и какво мисля за себе си, мога да напиша книга за недостатъците, качествата, добрите и лошите страни, държанието ми в различни ситуации и на различни места, чувствата ми, изобщо да опиша себе си като човек. Попитай ме коя искам да бъда и също ще ти дам подробен отговор. Но познавам ли всъщност моето вътрешно Аз?
Не, не го познавам и едва ли някога ще имам честта да се запознаем. Често си задавам въпросите: Какво правя на Земята? Защо съм тук? Как съм попаднала тук? Защо точно аз? Какво трябва да правя с живота си и защо го живея изобщо? Отговори не намирам. Ще намеря ли някога? Едва ли, поне това го знам. Другите хора също са си задавали тези въпроси и също не знаят отговорите.
Трудно е да разберем самите себе си. Защо сме такива, защо реагираме така в определени ситуации... Това е себепознанието, което се постига много трудно. Външният свят е красив, лесен за разбиране, носещ щастие и радости. Чувала съм, че вътрешният свят на човека не носи удовлетворение, а нещастие. Колкото повече научаваш за себе си, толкова повече се разочароваш. Но колкото и да не искам тъга и болка при узнаването на вътрешното ми Аз, не искам да оставам в недоумение, любопитна съм да разбера защо съм такава. За момент се замислям за това, а после продължавам с домашните и уроците си, подтикната от времето и ежедневието ми. Някои хора са твърде заети и нямат време да мислят за отговорите на милионите въпроси по отношение на вътрешния им свят, а други пък се отдават на това да го разберат. Дали стигат до някъде? Да, но страдат и се отказват. Други пък, без да осъзнаят, са навлезли прекалено и не могат да спрат, докато не се съсипят тотално, знаейки истината. Как ли бих постъпила аз, ако тръгна по трагичния път на себепознанието?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
Да, бе да. Няма нищо по-хубаво от незнанието. Необременен от знание живот. Мъкато по пътя на себеопознаването..болката и агонията са неописуеми. И знанието, което следва след всяка болка тежи като огромен товар и те разкъсва. И започваш да цениш онези моменти, когато зад усмивката ти се е криела не болката от неразбирането ( или разбирането ), а просто радоста от живота. И ако имаш избор, ако все още можеш да спреш процесът на себеопознаването ( ако все още не си тръгнала по пътя ) ...бягай далече и никога не се питай..защо?
