ВИНАГИ е било трудно да си далеч от най-важния човек за теб. Трудно е да не го виждаш. Трудно е да нямаш възможността да го докоснеш. Трудно е да заспиш, без да споделиш с него всичко - от важните неща до дребните и незначителни случки. А най-трудно е да чакаш, за да бъдеш отново с него. И тогава времето просто спира...
Лесно е обачe да го вкараш в мислите си. Лесно е да влезе в сърцето ти и да не го пускаш да излезе. Лесно е да го сънуваш всяка нощ - до себе си. А най-лесно е просто да знаеш, че скоро ще дойде момент, в който ще имаш чаканата възможност... да видиш, докоснеш и споделиш... и накараш този човек да се чувства обичан.
01.08.2012