Тя, той и третият ъгъл
ТЯ, ТОЙ И ТРЕТИЯТ ЪГЪЛ
Тя и Той са млади и красиви, срещат се, привличат се, припламва искра и се влюбват. Естественият и най-често срещан ход на връзката - страст, нежност, разбирателство, брак или съвместно съжителство. Нищо ново и нищо необичайно. С изключение на подробностите, пътят е еднакъв почти за всички, които са тръгнали по него.
Продължението му, обаче, е твърде различно. Защото после започват трудностите, установяването на грешките на младостта, дължащи се на неопитност или незнание, или други причини - просто някакви причини. И идва разминаването, наречено с оня юридически термин, който назовава причината. В болшинството от решенията на съдебните състави, решаващи бракоразводните дела - "несходство в характерите". То, разбира се, не е задължително, но обратното - сходството, синхронът на характерите, смея да твърдя от наблюденията на семействата, които познавам, е по-рядко срещано. Оттам нататък, след установяването на този факт т.е. "несходството", пътят е различен, защото действията и реакциите на семейните двойки са различни, но в най-общи линии могат да се отнесат в няколко вида реакции на партньорите:
Желание и опити да съхранят максимално отношенията си като намерят компромиса, чрез най-безболезнената промяна, т.е. "напасване", ако е възможно, с малко изглаждане оттук-оттам на характерите. Според мен най-разумният начин да просъществува семейството, за което обаче са необходими желанието и усилията не само на единия.
Примирение и приемане на другия такъв, какъвто е. В този вариант оня, който е взел това решение е потърпевш. Това е саможертвата на по-слабия или по-разумния - не се наемам да определям и квалифицирам, защото това зависи от компромиса, който трябва да направи взелият това решение. Този вариант е бил по-често срещан в миналото и все по-рядко срещан днес.
Опити да се спасява всеки сам, бягайки полулегално от другия, късайки от времето и от нервите си. Не са много начините да го направиш, но единият от тях е извънбрачната връзка или "триъгълника". Третият ъгъл извън семейството, в който "вторият" бяга тайно от "законния" т.е. от "първия" партньор и търси онова, което не му достига в семейството.
Третият. (Мъжкият род в случая е условен). Любимият или любимата, който вече получава страстта, любовта, вниманието, нежността, които до скоро е имал "първият". "Вторият", оня, който е построил триъгълника, се опитва да ги раздели между "първия" и "третия", понякога даже успява, ако притежава малко повече актьорски способности, да раздели вниманието и нежността, но не и страстта. Тя се пада винаги на "третия". И най-често "първият", чувствайки, че губи онази част от другия, която вече смята за своя "по закон", се вкопчва в него и се стреми да си го върне на всяка цена и с всички средства. Виновен за неговата загуба, разбира се, е "третият". Това е най-често срещаната и най-примитивна реакция. Рядко "първият" търси вината в оня, който е "довел" "третия" в семейството, а никога не се сеща (пази Боже!) да потърси вината в себе си. Виновният, според съпругата, е почти винаги "оная разгащена никаквица, която разваля чуждите семейства", а според съпруга - "оня фалшив Дон Жуан", който живее, за да прави същото като "никаквицата". Макар, че нито "никаквицата", нито "оня Дон Жуан" са изнасилили благоверния на разгневената половинка, а напротив - били са потърсени от него. Но, най-естественото, според пренебрегнатия, е да накажат точно "третия", който обикновено нито познава останалите от семейството на "прелюбодееца", нито му дължи нещо. Може би даже успяват - и да ги накажат, и да разделят половинката си от "третия", развявайки печелившето знаме с образите на плачещите, нещастни деца, които така или иначе са нещастни между двама родители, между които вече няма взаимна обич. След което почти винаги оня, който отдавна не намира в половинката си онова, от което има нужда, намира отново или следващ "трети", или адвокат по бракоразводни дела. И следва раздяла. Защото насила не можеш да върнеш към себе си никого и защото отдавна се знае, че любовта е като огледало, което не можеш да залепиш отново, след като се счупи. Но най-често всичките книги от всичките библиотеки на света, и всичката мъдрост в тях не могат да убедят непримиримия изоставен, че това не може да стане.
Раздялата. Неизбежния и последен изход за всички ония, които нито са намерили компромиса, нито са се примирили със съдбата на жертва.
Раздяла в съда. Законна, която трябва да реши проблема. Но не винаги се случва. Защото изоставеният, отблъснатият, пренебрегнатият, се вкопчва още по-силно и не иска да се пусне за нищо на света. Макар че другият иска да намери нов път за себе си. Макар че той смята себе си за неразбран, недооценен от досегашния си партньор или по други причини е бил неудовлетворен. Да, ама не е познал! Той трябва да се върне на всяка цена "там, където му е мястото".
Учудваща е упоритостта на такива неотчайващи се "да се борят", при това без правила "за любовта си". Да се борят за какво? За любовта в едно изстинало сърце? На какво се надяват? Да се случи чудото, което не се е случило първия път, когато любовта между тях е била толкова неотдавна? И с всички средства, присъщи на примитива, мразейки, мачкайки, обвинявайки, плюейки задъхани от злоба някого, който вече даже не е "трети", защото семейство няма, когото нито познават, нито пък той ги познава, се надяват да си върнат оня, когото всъщност не са имали.
Разбира се, че това не е правило. Разбира се, че има партньори, които се разделят цивилизовано, разбирайки, че съвместният им живот е невъзможен, като се стремят и двамата да запазят максимално спокойствието и обичта на децата си и към двамата, без да ги настройват срещу оня родител, който вече не живее с тях.
А "третият"... Все пак, не забравяйте, че той е по-често резултат, а не причина за вашите взаимоотношения.
ПОСЛЕПИС-ПИСМО ДО НЯКОЛКО НЕПОЗНАТИ:
1. До тебе, който казваш, че в любовта няма правила. Правила може да няма между двамата влюбени, щом това им харесва, но правилата към останалите се наричат етика и независимо дали вие се обичате и как, ако уважавате себе си, би трябвало да сте етични с другите. Защото да обичаш някого не значи да сториш зло на друг.
2. До тебе, който ме съветваш да се радвам на всяко ухажване, независимо дали идва от непознат. Нима има жена, която не би се радвала да бъде харесвана и ухажвана? Едва ли. Но дотогава, докато омразата на останалите, които са в пет-шестоъгълника, който си оформил не се насочи към мене. Тогава омразата на останалите трови повече живота ми, отколкото радост носи ухажването ти. Тогава просто ти "благодаря", но аз не желая да участвам в подобни войни, защото в тях винаги побеждава оня, който може по-силно да удря, а аз наистина не притежавам такива неизчерпаеми възможности.
3. До Вас, уважаема непозната госпожо,
Аз не Ви познавам, не зная чия бивша или настояща съпруга сте. Не зная кой е Вашият бивш или настоящ съпруг, може би даже не го познавам, но ако го познавам, то сигурно сме се срещнали в местата за запознанства на самотни мъже и жени. Да, аз съм самотна, както вероятно и Вие, а защо той присъства там и защо се е обявил за самотен, не е моя работа и няма откъде да знам. Това е неговата воля. Не търсете вината там, където я няма. Отношенията са между Вас и него. Не са между мен и Вас. А сайтовете за поезия са различни от тези за запознанства и не са арена за дребни, лични войни.
4. На всички вас, непознати, които не се боите да се погледнете в огледалото и можете да обичате, без да наранявате невинни, моите уважения и почитания. Радвам се, че сте повече от другите.
ОБИЧАЙТЕ СЕ БЕЗ ДА НАРАНЯВАТЕ ХОРАТА ОКОЛО ВАС. ЗАЩОТО И ТЕ МОГАТ ДА ВИ НАРАНЯТ.
И ЗАЩОТО СТЕ ХОРА!
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми позицията ти...
Познавам всеки ъгъл на триъгълника...
И вярвам че, всеки е по своему прав...
Животът ме поставяше и на трите места...
Това ме направи по-толерантна... -
Ани, в едно мое есе “Свобода, любов и свободна любов от 08.03.2008г. съм написала следното:
“Любовта не е желание да властваш над някого, а желание да бъдеш доброволен роб на господар, който желае да ти подари свободата. Но тя свършва тогава, когато "господарят" започне да се държи като господар или "робът" се възползва от свободата си.
А в есето си «Ще спаси ли красотата света?» от 10.04.2008г.:
“...Защото омразата ще породи още омраза. Като лавина, която набира скорост и увлича след себе си. А формулата е толкова проста - "Не правете на другите това, което не искате да ви направят". Нима не са ви възпитавали по този начин?” И ако всеки спазваше този “закон”, всички други закони биха били излишни.
Мисля, че и двата цитата се покриват с твоя коментар.
За съжаление съществуват и другите – ония, които не спазват това, защото явно не са ги възпитавали по този начин и “украсяват” ли “украсяват”... (не себе си, разбира се).
Благодаря, че коментира.
Зузка, благодаря. Ще се радвам ако наистина се замислят много хора. Дано!
Чар, благодаря за сериозната оценка.
-
сериозно 6
-
Даша, мисля, че най-важното в отношенията на хората е необсебването, почувства ли се човек обсебен, започва да се задушава и от там произтичат много от проблемите и негативните чувства. Запазването и отстояването на личната територия, както и уважаването на отсрещната е едно от нещата, които не би направило толкова драматично всичко горенаписано. Триъгълниците и разни други ъгълници, винаги ги е имало и ще ги има. Човек е устроен така, че все нещо някъде или от някого не му достига. Просто трябва да е наясно със себе си, за да не се стига до драми, а наясно ли си със себе си, си наясно, че трябва да уважаваш и чувствата на другите и да не злоупотребяваш с тях. Няма път без изход, освен края на на житейския...
Другото от което произтичат всички драми в отношенията е прекаленото украсяване от околните на различни ситуации, да не ги нарека клюки, от там също произтичат много проблеми.
И накрая ще добавя - човек няма ли балансиран душевен мир, животът почва да го лашка в търсене. Просто по-често трябва да се вглеждаме в себе си и да се поставяме на отсрещната срана. Направим ли го - можем да прощаваме...и нищо няма да е толкова сложно.
-
В есето си никъде не твърдя, че не трябва да се бориш за любовта си, а да определиш точно с кого трябва да се бориш – със себе си, с втория, или с третия. А бориш ли се неетично, почти винаги губиш. Но все пак една безкрайна борба е твърде изтощително висока цена, която всеки решава дали си струва да плаща.
Мариола, темата за човешката злоба и завист, които за съжаление са често срещани, е друга тема, върху която също си струва да се разсъждава.
Благодаря ви, че коментирахте. -
Даша, искам най-сърдечно да те поздравя за есето, което от началото до края прочетох с голям интерес. Много силен текст, върху който много хора биха се замислили. Любовта е най-голямото щастие, струва си да се борим за нея, но само тогава, когато го правиш в името на щастието и на двамата. Поздрав!
-
И аз благодаря - при нас нямаше истински триъгълник,
а просто набедиха съпруга ми, че често ходел в библиотеката
и го видяли и т. н. дрън, дрън.
И от цялата хорска злоба без малко да си развалим брака -
жертви станахме посвоему и спасихме любовта си!!!
Затова нали си струват всички усилия?
С уважение, Маги и Даша!!! -
смятам, че за любовта си човек трябва да се бори
като не я приема за вечна даденост, а да прави всичко
възможно да се доказва...за да не се появи третия...
но не и да се унижава...защото на някои е в природата им
да търсят непрестанно трети...четвърти ...та и пети...
такава любов...не се спасява...
много ми хареса, Даша...но зависи и от хората... -
Благодаря, Мариола.
Права си, отношенията между двамата могат да се запазят като се спазва етиката към другите, дори и с цената на собственото унижение, но не с унижението на трети, когато той, макар и нежелан, не е виновен за отношенията на двамата.
И те поздравявам за това, че си успяла. -
Правдиво!!!И наистина няма "шаблони" в любовта...
Моята любов остана, като не я пуснах да замине през вратата -
дърпах я с ръце, дори се унижих, но я запазих и сега и двамата сме
щастливи!!!С обич към всички!!! -
Защото, sorbus, тези “точни получатели”, към които е отправено са много и обикновено са скрити зад чужди псевдоними или пък на деца например. Предполагам, че знаеш възможностите, които дава анонимността да се нанасят удари с думи от тъмното, прикрити зад метофори, алегории, сарказъм и др.литературни похвати и образи, които са написани така, че да разбереш, че за тебе се отнасят, обиждат те, нараняват те, но не можеш да докажеш, защото, естествено, винаги ще ти отговорят, че това не се отнася за тебе, а е само литература. А пък не съм и единствената потърпевша.
Колкото до триъгълника – той е толкова банален и стар, колкото и семейството, а отношенията в него, толкова различни, колкото триъгълници има, но приеми, че написаното не е е, или е (избери сам) за изключенията от правилото. А дори и само за един да е полезно, не виждам защо да не го публикувам. Има произведения, под които никой не е коментирал, но и никой не е попитал защо са ги публикували. -
Защо просто не го адресираш до точния получател, а го пускаш тук, за да го четат и другите. Това е нещо доста конкретно и за конкретни хора. А що се отнася до вечния триъгълник, нещата са доста, доста сложни, за да могат да бъдат обобщени от когото и да било...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Безжичен (Венец Измислен), върху твоите въпроси може да се напише друго есе или есета. Целта на това беше малко по-различна, но ще ти цитирам нещо мое,което има връзка с някои от тях:
...............
Знам, че различните хора
мерят със мерки различни.
Знам, че гаврата с тях
не е мярката за величие,
че жестокост
не е мярката за могъщество,
че ограбеното
не е мярка за власт,
че коленичилият
е мярка за ръст на джудже...
Цитатът е от "За мерките и хората" - 10.10.2007г.