1.04.2008 г., 22:36 ч.

Тъгата на едно младо сърце 

  Есета » Любовни
2557 0 4
2 мин за четене
 

Тъгата на едно младо сърце

 

       Колко често искра любовна плахо опарва душата ти? За миг, усетил истинската любов, вървиш към безкрайното щастие... Забравил тъгата от сутрешната роса, покапала върху нежния цвят от твоите очи и блеснала в нощта като звездица!

      Има едно чувство, което не можеш да опишеш! Това чувство е неповторимо всеки миг и сякаш слънчев лъч огрява тъжната и изстрадала душа! Бисерът в душата ти - ти виждаш във всеки образ и обичаш тайно до мига на истината! Миг на разочарование, път - трънлив и подложил те единствено под изпитание на моралните ценности!

       Беше рано сутринта, когато уморената от страдание и самота душа, усети нещо, което разтрепера и разчувства сърцето!  Бе любовта! Да,беше любовта! Тя, която не беше докосвала досега това невинно създание! И като че ли целият тоя мрачен свят, който подтискаше дори цвета на еделвайса високо в планината и всичко, което бе тъй мрачно, че сякаш не бе ден, не бе тук на земята, се превърна в разцъфнал цвят! Усети се нежният полъх на любовта, който вдъхна живот в душата ми!

     И след този миг всеки ден бе светъл, всеки миг бе щастлив, всеки полъх на вятъра носеше неговия парфюм! Всеки лъч огряваше нечий кичур от косата му и единствено любовта бе виновна за всичко! Всеки звук наподобяваше песен. Всяко движение бе танц и всеки миг, в който беше близо, целият свят се сбираше в дланите ми! Всичко бе мое! Цялото ми сърце бе негово! Неописуем миг на радост и щастие блазнеха вечно малкото сърчице, което тепърва навлизаше в истинския живот! В този живот нямаше място за слаби души! А моята бе такава! Мислех всичко за толкова лесно, че в мига, в който почувствах, че обичта изгаря душата ми - всичко свърши!

     Бе онзи най-ужасен ден! Защото само хора, които никога не са се докосвали до любовта, разделят влюбени души!

    Развихри се страшна буря в наранената душа, усетила и първата болка. Вече го нямаше онзи дълбок и тъжен поглед, онези красиви очи, които сякаш ме изпиваха и които ми показаха пътя на любовта! Спря светът да живее! Спря и онзи вятър сутрин да носи полъха на любовта!  Няма я вече сутрин оная роса да ме буди с нежността си и като че ли всичко изчезна! Цялата тая магия вече я нямаше!

    Сърцето ми и днес се опитва да я върне, но ключ потаен стои на входа на душата му! Вече сякаш няма смисъл от живот! Сякаш няма смисъл това сърце да продължава да бие, защото всеки миг е толкова подтискащ и изпълнен с болка! Всяко цветче, всеки лъч и поглед бяха негови! Всеки момент бе изпълнен с мисли за него, а сега всичко е рухнало и всичко стене и плаче от болка, защото него вече го няма! Няма го...

© Цвети Калинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??