23.10.2016 г., 18:32

Търсене

1.2K 0 1
2 мин за четене

Търсене
 

Част 1
 

Обикновеният голям човек решил да намери смисъла на живота, но не знаел как. Решил да попита най-стария човек в селото и най-старият човек му разказал за живота си, за страданията си, за щастливите моменти, за това как е бил млад  войн, а сега с много усилия едва ходи, разказал за него кое било най-важното и значително нещо в живота, семейството и любовта. Разказал как за пръв път се е влюбил, за първата си нощ с любимата, за раздялата с нея и срещата му с втората си любов, разказал за сватбата си, за това как се е родило първото дете. Не всичко било щастие. Разказал как починал баща му, майка му, роднините му и приятелите му, разказал за раждането на второто си дете и смъртта на жена му при раждането на второто дете, разказал и за втората си съпруга и третото дете, как починало първото му дете във война, а второто от болест, разказал и за смъртта на втората си съпруга и как е останал сам в живота с едно десетгодишно дете. Разказал и за това как отгледал дъщеря си. Как я омъжил и как тя си тръгнала от бащиния дом, как той станал още по-самотен. След това старецът се разплакал и е му казал за ценностите в живота, казал му за смисъла на живота, за добротата и злото и за нещата който оставяш след себе си, след като си отидеш от този свят. Обикновеният човек решил, че е разбрал смисъла на живота, но се е замислил: защо да не попита и други, и попитал. Всеки му разказвал различни неща и той се почувствал още по-объркан. Последният човек му разказал за мъдрец, живял в планината. Обикновеният човек решил да попита мъдреца за смисъла на живота и тръгнал за планината. Той стигнал до планината, изкачил я до върха и открил пещера, влезнал със страх и любопитство вътре. В пещерата било тъмно и нищо не се виждало, освен пламък – огън сред мрака, но не бил какъвто и да е огън, а най-красивият и топлият пламък на света. Повикал няколко пъти: ,,Мъдрецо, там ли си,, и накрая чул глас, но не глас на стар човек, а на млад човек, който казал: ,,Ела по-близо,,. Човекът се приближил, страхувайки се за живота си, но в същото време мислел за това как ще получи отговор на въпроса си. Влезнал по-дълбоко и не можел да повярва на това което видял. Това било най-неочакваното нещо, което е виждал някога в живота си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аргост араста Всички права запазени

извиниявам се на всички зарди грешките в творбата ми,но все още не съм добре с Българският език.

има още 3 часта който ще кача е следващите дни.тези публикаци имат авторски права.

 

Коментари

Коментари

  • Първо помислих, че някой е решил да провери границите на редакторското търпение. Бях готов да отхвърля текста. Грешките бяха страшно много. Бележката на автора (която не съм променил) ме накара да направя компромис.
    AMX (Аргост араста), постарайте се повече с правописа следващия път.
    Кое е най-ценното, което дава смисъл на живота? Стана интересно.

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...