Дим, дим, дим, отвратителен цигарен дим! Полепва се навсякъде- по устните ти, по езика ти, по гърлото ти, по дробовете ти! Уф! А ръцете ти, дъхът ти, всичко мирише неприятно! И това е всеки ден, всяка нощ! Не можеш без тях, те са твоето успокоително, дозата те кара да се чувстваш добре! Удоволствието от изпушената цигара е неописуемо! Сигурна съм, че ако животните можеха да говорят, биха ти се изсмяли в лицето! Та този твой  така ефективен начин за успокоение е същинско дуло на пистолет, който всеки път е насочен право в теб, а най-лошото е,че ти натискаш спусака!
    Това, което е вярно е, че не можеш да оцениш здравето си. Със всяка изпушена цигара то увяхва като цвете, полято с отрова! И най-лошото е, че не можеш да спреш, защото отвътре крещиш и се нуждаеш от тях. Не смяташ ли, че всичко до тук сочи, че си зависим!
    Това, в което съм сигурна е, че можеш да спреш, защото те не са нито храна, нито вода, нито въздух, а просто една отрова, която те прави не свободен човек. Тогава, защо всъщност го правиш?
     Твърдение от сорта на “ Не мога! “, в случая е смешно и меко казано детинско. По-точно е да кажеш “ Не искам! “! Но не мислиш ли, че този  отговор те представя, като слаб, човек без воля?
    В крайна сметка, аз нямам за цел да те променям. Моята цел беше да те накарам да се замислиш, защото изборът си е лично твой, защото здравето и живота са твои и само ти можеш да решиш съдбата им. Но приеми един съвет- реши по-скоро дали пушенето ти дава нещо стойностно в живота и помисли какво ти взема, за да не стане прекалено късно и цигарата на живота да е стигнала филтъра си!