Класификацията на учениците в гимназията е тема, разисквана от милион и половина тинейджърски, блудкави, клиширани комедии. От известните мажоретки, подобия на Бритни Спиърс, и мускулестите им приятели – спортистите, през всички останали, които отчаяно се опитват да им подражават, за да могат да се впишат в тяхната среда, през математическите генийчета, чудаците и пънкарите-аутсайдери, всеки знае към коя клика принадлежи и се придържа към нея. Този вид разпределение се е превърнало в златно правило.

За щастие, това златно правило си има десетки хиляди изключения, защото това е нашата действителност, а не поредната американска продукция. Ако някога това е била гимназиалната йерархия, то от тогава до сега тя е еволюирала драстично, въпреки, че е запазила своите корени. Сега също има разграничения на мини общества, които следват разни субкултури, групички, подчинени на различни интереси. Независимо колко години минат, това няма как да се промени. „Различни хора, различни идеали“, различни училищни клики.

Ако някога „известните хлапета“ са били добре изглеждащите мажоретки, то сега е нужно да си с обемна коса, три пъти размера на главата ти, нарисувани вежди, оранжев, изкуствен тен, провокативни дрешки, различен приятел всяка седмица и множество снимки как гършиш „пищни“ форми по масите в поредното поп-фолк заведение. Приятелите им вече не са спортисти, макар че не може да им се отрече, че прекарват значително време във фитнес залата, за да могат спокойно да бъдат сбъркани с трикрилен гардероб. Веждите им са също толкова тънки и нарисувани, което сигурно се приема като отличителен белег за тяхната компания.

Математическите гении сега са заменени с обсебени от видео игрите и научната фантастика компютърни маниаци. Това са хората, чиято главна, а понякога и единствена тема за разговор е настоящото ниво в играта, която играят. Ако този вид хоби ви се струва безхарактерено, жестоко сте сбъркали. Тези дискусии понякога стават доста разгорещени и често прерастват в спорове за това чий герой е по-силен или графиката на коя игра е по-добра. Тези индивиди са най-често от мъжки род, но не е изключение да се видят и момичета сред тях. За разлика от общоприетите мнения този тип хора не са от отличниците на класа, а даже напротив, тяхната сила се намира най-вече в часовете по информатика и информационни технологии, и рядко някъде другаде.

Пънкарите сега могат да се срещнат в един още по-тежък стил – металистите. Тук няма полово разграничение и броят на момчетата не надвишава много този на момичетата. Можете да разграничите този определен тип ученици по няколко техни очеизбодни характеристики. Дългата, оставена на своеволията на съдбата коса е може би един от най-важните физически белези. Нечовешки цвят при момичетата – червено, синьо, лилаво, зелено, или прилежно зализана на ниска опашка при момчетата. Дрескодът не е задължителен, но рядко е по-различен от черен. Това отговаря и за двата пола, но подборът на дрехи е коренно различен.
Момчетата предпочитат черни или цвят каки панталони, толкова широки и с толкова много джобове, за да могат да поберат най-важното – телефон с размерите на плазмен телевизор, ключове за цял затвор, тяхната телесна маса в дребни пари и други. От токата на панталоните до джоба почти винаги виси дълга, тежка, може би от колело, верига, чиято функция е все още неизвестна. Тениската на любимата група е почти задължителна, но най-обикновена черна, друг тъмен цвят или такава на уиски Jack Daniels също се приема.
Момичетата, както повелява пола им, полагат повече усърдие в своя външен вид. Те изразяват своя личен стил с феерични, черни одежди, взети назаем от смъртта, придружени с корсет от ковано желязо, мешки, стигащи глезените и обувки големи като самолетоносачи.
Голяма част от представителите на този вид избират да прекарват времето си в продуктивно пиене на бира в морската градина на някоя полянка.

С течение на времето освен измененията в основните ученически категории, има и такива, които са изчезнали и на тяхно място се появили нови, които обаче носят част от характеристиките на няколко стари. Тези, които смятам да назова сега, си нямат име, но лично аз ги разграничавам, заради една основна тяхна черта. Този род индивиди имат болното и напълно нереалното самосъзнание, че са изключително оригинални или забележителни във своя стил. Интересното за тази неофициална групичка от хора е, че те сами си налагат прозвищата, с които искат да бъдат назовавани. Те сами наричат себе си „уникални“, „различни“, „аутсайдери“ и пр., а колкото в действителност са такива, е все още малко спорно. Някои от техните най-видни белези са различният цвят коса. Някак си не е възможно да си „уникален“ и „различен“, ако останеш с естествения си цвят коса, затова „уникално“ и „различно“ се насочват към червеният цвят и всички негови нюанси и се ограничават предимно с него. Също така са изключително артистични натури, като публикуват множество проникновени, променящи мирогледа на всеки снимки с цитати на хора, които не са чували, на фон, напълно неподходящ за цитата. Привърженици са на аксесоари с кръстове (въпреки че не са вярващи, в повечето случаи атеисти, но парадокса само допълва мистиката на тяхната дълбока същност); нощни създания като сови или бухали; Лондон, който е приеман като град държава, а вечно мрачното, влажно, причиняващо алергии и хреми време е желано от всеки; гримът повечето пъти е доста тъмен, черен и опушен, защото така е по-артистично. Някои от знаменитите имена, които им служат като идоли са Салвадор Дали или по-скоро неговото изказване „Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотиците“; Чарлз Буковски, понеже неговият циничен език е в пълен унисон с тяхното песимистично и черногледо мнение за света и хората;  вокалистът на поредната емокор, метълкор група или в последните няколко години нашумялата Лана Дел Рей.
Освен със забележителния си външен вид, друго нещо, с което тези същества парадират е и тяхната богата обща култура, събирана с години, прекарани над книги за вампири като сагата „Здрач“. Предпочитаният жанр литература е най-вече от фантастика или ужаси, защото те, все пак, са деца на нощта, вероятно е и някоя-друга книга на Буковски или Стивън Кинг (по възможност „Гробище за домашни любимци“). Така те всеки ден, всяка една свободна секунда прекарват на любимия вампирски или хорър роман с чаша чай и огромен пуловер пред прозореца, представяйки си, че са в Лондон, а отвън вали дъжд, когато всъщност е 35 градуса, посред лято.

Може да приемете това като едно джобно ръководство за категориите индивиди, които ви очакват щом пристъпи пределите на гимназията. Това ще е мястото, където ще бъдете категоризирани, определяни, преценявани и съдени от всички, без да ви питат за вашето разрешение. Без значение дали вие желаете да бъдете част от някоя клика, без значение дали изобщо се причислявате към някоя съществуваща. Гимназията ще се погрижи да създаде нова, специално за вас, носеща вашето име. Съветът „Бъди себе си!“ също ще ви вкара в категория. Неизбежно е. Но това са все пак пет години. Пет години, през които можете да бъдете всеки и всичко, защото това е времето, когато човек израства най-много, когато изгражда себе си като личност, като едно индивидуално цяло. Това цяло естествено ще бъде повлияно от любимата група, актьор, филм или книга и то повече от един или два пъти. Няма смисъл да се бунтувате, приемете го като подготовка за реалността, за истината за живота и хората в него. Цял живот ще бъдем определяни като някого, но важното е как ние сами определяме себе си. Дали ще си мажоретка, която слуша пънк-рок, или пънкар, който танцува по масите в дикотеките, зависи от теб, не от хората, които ще ти го наложат.