21.01.2021 г., 10:25

Усещане

896 0 0

Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. Усещам пак ръцете ти и топлият ти дъх и думите ти, пълни с нежност, ме стоплят в този януарски студ. По заскрежените дървета снежно свети зимата, януари тук е и студено проявява силата си. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...