Бях тръгнал да ходя на бала на един приятел. В същия ден бях прочел следните думи на майка Тереза: „Усмивката е най-добрата защита”. Незнайно защо те оказаха доста силен ефект върху съзнанието ми. Сигурно ви се е случвало цял ден да си тананикате някоя песен, която просто не ви излиза от главата. Е, това беше същото. Просто мисълта на майка Тереза ме спохождаше отново и отново, и отново. Някак си ми беше по-добре от обикновено. Сега разбирам, че именно тази мисъл е способствала  за това. Та вървях си към дома на този мой приятел. Хрумна ми преди това да вляза в едно кафе, за да видя какво прави една моя позната, която работеше като барманка. На бара седеше едно момче, което гледаше намръщено и се опитваше „да бъде страшен”. Мисълта на майка Тереза някак си сработи в мен. Нещо в съществото ми ме подтикна да видя какво ще се получи, ако изпрактикувам тези думи. И така момчето се отнесе грубо с мен, но някак си не се вързах. Започнах да му отговарям радостно, сякаш не съм чул и видял какво е казал току-що. Той отново се опита да ме засегне, но някак си и този път му отвърнах мило и тактично, с широка усмивка на лицето. Сякаш самата майка Тереза общуваше чрез мен с това момче, за да ми даде урок и на него също. Обърнах се и започнах да си приказвам с моята позната. И така няколко минути. След това реших да си тръгна. Отново насочих вниманието си към момчето, за да му кажа довиждане. И о, чудо. От намръщената му физиономия нямаше и помен. Той сърдечно ми стисна ръката и ми пожела хубава вечер, която наистина се оказа хубава.

  Това ме наведе на един извод - начинът, по който можем да запазим радостта си жива, е като използваме непрекъснато нейното най-силно оръжие Усмивката.