31.07.2009 г., 14:17 ч.

Утрото на Дориана 

  Есета » Лични
1598 1 3
14 мин за четене

УТРОТО НА ДОРИАНА

 

          Почакай! Преди да тръгнеш, искам да ти кажа нещо...

          Мисля, че сега, когато се събуждаш, навършила двадесет години, вече разбираш, къде се намираш. Детството е сън. Спомняш си нещата, но там всичко е объркано, накъсано и неясно; и после идва момент, когато знаеш точно кой ден е, знаеш колко е часът и си спомняш всичко, което виждаш. Може би точно такъв ден е и днес. На двадесет години човек е Господар на живота. Това е времето, когато е така с изпълнен със себе си, със собствената си сила, гордост и увереност, че от центъра на неговата Вселена почти е изхвърлена мисълта за страданието. Наистина чудесен пери­од от живота, но той носи в себе си смъртна опасност. Защото тази голяма бутилка етер, за­редена с илюзии и надежди, може да избухне по най-неочакван начин - тази голяма машина за живот, заредена с високоскоростна енергия и с убеждението, че нищо не е в състояние да я спре, би могла да дерайлира само от едно малко камъче или нищожна прашинка. Може би вече усещаш

          РАЗДВОЕНИЕТО НА ДУХА

         Тези двойнствени, воюващи сили за дом и копнеж, отсъствие и завръщане. Големият и необоз­рим свят буди в теб желание да проникнеш в безкрайните му тайни и в същото време бащиният дом те привлича като магнит, защото там все още намираш сигурност. Това, което е отвъд вратата, те примамва. Там долавяш лирично-тайнствени гласове, които ти шепнат безплътни обещания за полет към неизвестни места с ин­тересни лица и неща, сред които ще намериш онова лице, усмивка и прегръдка, които ще ти до­несат

          ГОЛЯМАТА И НЕУВЯХВАЩА ЛЮБОВ

          Само че не се надявай, нейният зов да извърши някакво чудо. Търси я, но не смятай, че ако си я срещнала, веднага си уловила живота в мрежите си, защото Времето е река, която помита всичко, и ако се затвориш само в любовта, то някой ден ще те изхвърли на брега на нищото, без да можеш да се самоопределиш. Ослушай се и ще чуеш виковете на разочарованите. Крясъците им изпълват цялата земя. Всички те в един определен момент от живота си са смятали, че са срещнали голяма­та любов, а всъщност не са и минали покрай нея. Може би все пак има миг, в който молитвите ни са чути, има миг, когато животът ни среща не­чий друг живот, когато безкрайното ни скитане може да свърши. Но кой усеща мига, когато нас­тъпи? Кой знае коя врата да отвори? Кой е този, който може да открие единствената светлинка сред милионите светлини, единственото лице сред милионите лица, единствената споделена страст, единствения взаимен екстаз в огромна­та, непроходима джунгла на любовта и копнежа. Може би ще кажеш, че тогава

          ЖИВОТЪТ Е ЕДНА ПОСТОЯННА НЕСИГУРНОСТ

          Да, той е точно това. Просто трябва да свикнеш с тази мисъл и да приемеш реалността такава, каквато е. Приеми мястото, което божественото провидение ти е отредило, обществото на твоите съвременници, веригата от събития.

Освободи се още сега  от безумието на безкрайните домогвания

да запазиш, задържиш или притежаваш някого или нещо.

Не ни е дадено да притежаваме нищо, дори въздуха, който дишаме

          Всичко изтича през алчните ни ръце и в края на живота си едва успяваме да задържим няколко отделни трептящи мигове. По пътя си ще срещнеш десетки хиляди лица, ще чуеш десетки хиляди гласове, през съзнанието ти ще преминат милиони въпро­си. Не чакай отговорът да дойде някъде отвън, защото

          НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ОТГОВОРА

          Изслушвай внимателно другите, но вярвай единствено на твоята собствена мисъл, скътана дълбоко в сърцето ти. Не се подчинявай на книги и традиции. Чети и наблюдавай, после просто се научи да улавяш оня съкровен интуитивен лъч, който проблясва от глъбините на твоето съзна­ние. Светлината няма да дойде някъде отвън, тя се съдържа в твоето същество, живее в твоето сърце, работи с твоите ръце. Никой няма моно­пол върху истината. Внимавай какво говори университетският преподавател, но винаги се връ­щай към собственото си мислене. Не позволявай на никого да те напъхва в някакъв модел. Хората са склонни постоянно да ти натрапват готови понятия, етикети, значки, емблеми, организирани общества, устави, ритуали и модели на мислене. Може би вече си забелязала, че в някакъв смисъл

          ОБЩЕСТВОТО Е В ЗАГОВОР

        срещу зрелостта на всеки от неговите членове. То е акционерно дружество, чийто предста­вители трябва да са съгласни, че, за да гаранти­рат по-добре своя хляб, трябва да се ограничат до общоприетото мислене като, ощетят свобо­дата и културата си. Преобладаващата, дори до­миниращата добродетел в обществото е подчи­нението. Увереността в себе си и индивидуалното мислене са му антипатични. То генетично не обича творците, обича названията, циментираните понятия и обичаите. Хората лесно капитулират пред символи, названия, общности и авторитети. За­това изглежда, че на човек по­стоянно му се налага да отстоява себе си сред цялото налично и противодействащо му обкръжение. Разбира се, не като крещи и удря по масата, а там някъде в тишината на собственото си мис­лене и постъпки.

          НЕ ТЪРСИ ОПОРИ

         в никакви авторитети. Не вярвай на пригладе­ни, вчесани на път мъже, които обещават да про­менят света.

Между думите и нещата съществува огромна пропаст.

Слушай думите им, вгледай се в лицата им и веднага ще доловиш как неуморно слугуват на собственото си Его и преуспяване. Тези, които са призвани да повдигнат съзнанието и да променят света, не носят вратовръзки и не се разписват на ведомост. Светът е несправед­лив. Това е начинът, по който той съществува. Ако искаш да го промениш - започни от себе си! Никой няма да те заведе при истината и Бога, ако ти сама не се запътиш нататък.

          ДОРИ И СВЕЩЕНИКА

          Защото и него никой не го е упълномощил да бъде съдия и посредник между теб и истината. Той не е в някакви по-дълбоки взаимоотношения с Бога, нито е получил заповед за назначение от не­бето. По принцип не вярвай на хора, които срещу истината получават заплата. Носителите на ис­тината са същества от друг порядък. При тях Егото и личният живот не съществуват. Това е критерият. Друг няма. Иисус не е получавал запла­та от Отеца си. Този критерий е много суров, но друг няма. Запомни го! Просто внимателно се от­далечавай от тези, които крещят, че притежават истината. Отдалечавай се и от тези, които постоянно ти

          ГОВОРЯТ ЗА МОРАЛ

          Те или са във възраст, в която нищо друго не им е останало, или са фалшиви. Дълбоко морални­те личности излъчват особена вътрешна светлина. Те никога не съдят, те стоплят и променят другите със своята собствена чистота и ярък живот. Виждаш ли около себе си люде с такъв ярък живот?... Забележи как повечето хора са завързали с кърпа очите си и олицетворяват себе си с едно или друго обществено мнение. Това ги прави фалшиви във всички подробности от тях­ното поведение. Не тръгвай по стъпките на такива проповедници на морала. Те няма да те заведат никъде. Доброто е близо до теб, само ако живееш себе си. Не според мнението на този или он­зи. Не по образци, коловози и рецепти, а със Спон­танност и Интуиция. Бог е дал тази Интуиция за Доброто на всяко човешко същество. Само че хо­рата се правят, че уж не знаят за нея. Уж тепърва трябва да я придобиват и изучават. Този теа­тър се разиграва в цял свят. Включително и под купола на църквите. Всички усещат тази Интуи­ция за Доброто, но нямат сили да Живеят според нея.

          Ако постоянно се вслушваш в наставленията на другите за това, как да живееш, животът ти ще се превърне в

          ИГРА НА СЛЯПА БАБА.

          Ще подскачаш от мнение на мнение, докато за­губиш самата себе си. Не следвай никого. Недей да благоговееш пред звания, отличия и йерархии. Те са част от човешкия парад. Приличаме на червеи, които се правят на пеперуди. Можеш ли да си пре­дставиш пред името на Иисус някакво "д-р" или "заслужил"?! Званията така или иначе ще съществуват, но те не трябва да замъгляват съзнани­ето ти, когато преценяваш една или друга лич­ност. Когато срещнеш такъв човек, хвърли званията му в кошчето за боклук и потърси душата му! Ако не я намериш - отдалечавай се! Друг, кой­то няма звания, ще те заведе да видиш басейна му, облицован с теракот. Хвърли басейна му в кошче­то за боклук и потърси душата му! Ако и тя е облицована с теракотни плочки - отдалечавай се!

          Трети, който няма нито звания, нито басейн, ще се опита да те смае с ерудиция. Не се подвеждай и по нея. Ерудицията често прави хората квадратни. Превръща ги в склад на знания и умения, кои­то обслужват едно по-рафинирано Его. Запомни, само духът е този, който може да се извиси! И най-после не казвай на никого дали е добър или лош, да­ли е прав или не. Това не е твоя работа. Въобще, избягвай да съветваш хората. Това желание изглежда се е появило, когато човеците са започна­ли да създават институциите. От тогава всеки смята себе си за институция. В този смисъл не­дей да приемаш думите ми като

          ЧИСТАТА ИСТИНА

          Аз не съм богоподобен и не съм собственик на истината. Това, че съм ти баща, не значи нищо. Това е само моята истина. Ти ще си изработиш своя. Не бива да се отъждествяваш с мен. Аз не съм нито по-съвършен, нито по-морален, нито по-извисен от теб. Просто следвам своя път. Ти ще следваш своя. Не позволявай на никого да те води за ръка.

Този път е самотен,

и не търпи чужда компания.

По него ще вър­виш сама до края на земните си дни.

Нищо не е за­губено. Всичко има смисъл.

          Дори шумът на раковината. Сега в утрото на твоите двадесет години почувствай духа си свободен. Отвори широко вратата и прогони страха от съзнанието си! Освободи го от всички налепи и влияния, които идват отвън, включително и тези, от баща ти. Навън те чака светът. Не се опитвай да го проме­няш. Той е такъв, какъвто е. Промени себе си и са­мо така можеш да помогнеш на другите.   Просто        

   ТРЪГВАЙ!

И следвай единствено

твоята дълбоко скрита и съкровена същност,

 чакат те милиони и милиарди крачки,

хиляди изпитания и пречки,

но все ми се струва, че ако следваш единствено се­бе си,

там някъде по същия този път,

може би и чак към края на живота си,

все пак съществува вероятност да докоснеш Бога...


 

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ

© Петър Ангелов - ДАРЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох с интерес! Напомни ми за моето писмо, което написах на голямата ми дъщеря, когато стана студентка и замина далеч.
  • Познавам много текстове, чието послание е подобно, и вярвам, че са истинни и че всеки трябва да извърви свой собствен път, да взема свойте решения и да направи свойте грешки. Но как, по дяволите, да го разберат родителите, които в желанието си да те пазят от злото ти казват "Това не го прави." за да "не сгрешиш"? И ако ти въпреки това го направиш след това трябва да ги лъжеш и да мълчиш, за да не ги разочароваш и ядосаш. Трудно е да прекрачиш догмите на обществото, защото живееш в него. И ако макар за миг се докосваш до истината, в следващия миг пак си в помията му. Поздрав!
  • страхотно родителско послание! непременно ще го прочета на дъщеря си. благодаря!
Предложения
: ??:??