17.05.2017 г., 9:55 ч.

В преследване на Годо 

  Есета
1969 1 3
1 мин за четене

Човек има нужда да вярва. Човек има нужда да вярва в нещо стабилно. Какво по-стабилно на пръв поглед от вярата? Човек вярва в Бог, защото подсъзнателно или не усеща собствената си преходност, слабост и колебливост. Как да вярва единствено в себе си, като знае, че утре… Не! Може би още след миг би могъл да се озове на дъното – на океана, на живота, на социалната стълбица или под земята, миришейки маргаритките откъм корените. Човек вярва и в другите човешки същества и да, без тях животът му би се оказал невъзможен. Но и човеците го предават. Дори най-близките или поне от тях най-много боли. Вярваш в приятелството, в семейните ценности, в човешката доброта, а самият ти може дори да не осъзнаваш, как разклащаш вярата на другите в теб, борейки се – ту жертва, ту победител над собствения си егоизъм. И какво ти остава тогава? Единствено Бог. Съвременната наука пренаписва бледите ти представи за това, че си само една космична прашинка, жива единствено благодарение на симбиозата с други подобни. И ето ти и нови доказателства, идващи от науката – ти не си сам, ти не си „индивид“ в онзи смисъл, който си влагал, започвайки да отделяш „аза“ от „другите“, някога, в детството си. Оказва се, че в червата ти, върху кожата, в устната кухина, в ушите и хайде да не изреждам си приютил, носиш със себе си, подхранваш и си силно зависим от вируси, бактерии, гъбички и археи. А дали си само космически кораб, който пренася в пространството и през времето твоята безсмъртна Душа, или имаш възможност все пак и сам да откриеш и активираш „частицата Бог – хикс бозон“, това не те прави по-малко зависим от стихиите, от човеците, от случайностите, от коварствата и от хаоса, който отчаяно искаш да подредиш. Затова именно ти трябва науката – за да подредиш хаоса в твоя си свят, и понеже тя е още далече от крайната цел и не винаги ти помага - защото ти подреждаш молекулите и микробите, но социалните отношения са все тъй заредени с непредсказуемост и насочват живота ти не винаги според твоите планове, неминуемо стигаш до Бог. И, откъснал някога в представите си вярата и наука, предоставяйки им собствен живот, ти отново ги връща към тяхната цялост, за да генерираш онази енергия, чрез която ти или другите ще прескочите на по-горния завой от спиралата на живота.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Науката - новата религия »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??