Всички  търсим щастието, жертваме какво ли не, за да се наречем щастливи. Но знаем ли какво е щастие?

Задавам си въпроси постоянно, на някои намирам отговори, на някои не, това е животът - низ от въпроси и отговори (поне за мен), ала въпросът за щастието е един най-важните според мен, от отговора зависи по какъв начин ще живея живота си, дали ще се усмихвам, или ще прекарвам часове зад лаптопа, пишейки изречения, които не са нищо повече от загубено време.

Какво ме прави щастлив? Дали постиженията, върховете, които постигам, дали възможността да имам любим/и същества до себе си, дали шанса да се докосна до неща,  непостижими за другите?

Всеки ден се събуждам с мисълта, че имам повече, от колкото се нуждая, оглеждам се наоколо и не намирам нищо, което да ми липсва, но въпреки това нещо в мен крещи и недоволствува, кара ме да търся отново и отново, да изследвам, да не се примирявам.

Какво е щастието – краят на пътя или освежаваща почивка, върховно постижение или миг на блаженство, илюзия или реалност, сила или слабост, истина или лъжа?

Поглеждам вътре в себе си и се питам - щастлив ли съм, но как да определя щастието, кой може даде определение за нещо толкова всеобхватно.

Щастие ли е усмивката,  щастие ли е прегръдка от благодарен човек, щастие ли е радостта от успеха на любим човек, щастие ли е да гушкаш новородено, ако е така защо постоянно желая още и още, защо губя времето си, стремейки се да постигна  повече и повече, защо се измъчвам да постигам неща, които ме отдалечават от възможността да изживявам  моменти, които ме карат да се усмихвам?

Какво е щастието? Може би в отговора на този въпрос се крие истинското щастие…