А всичко бе толкова красиво. Дори ми беше трудно да повярвам, че е истина. Сякаш  във всеки момент ще се събудя и ще разбера, че е било просто сън… Истина е, всичко се случваше. Там – точно до мен, стоеше един истински приятел. Такъв, който хората търсят може би цял живот. Истинско щастие бе за мен да виждам, че имам всичко което някога съм искала.

    Всичко което можеш да очакваш от някой бе събрано в него. Човек, който ме разбира, който винаги ще ме изслуша, ще ме подкрепи, ще ми помогне, ще ме накара да се усмихна дори когато ми се плаче... който ме кара винаги да се чувствам щастлива. Ставах всяка сутрин с желание и прекарвах пълноценно деня си, защото знаех, че вечер ще има на кой да разкажа всичко, ще има кой да ме попита „Как мина днес?”.

     Казват, че ангелите са сред нас и ни помагат в трудни моменти. Аз бях открила моя и той бе винаги до мен, не само за да ми помага – той ме пазеше и подкрепяше, учеше ме как да бъда по-добър човек. Случваше ми се най-прекрасното и аз оценявах всеки един момент. Не ме интересуваше как и с какво съм заслужила това щастие, просто исках да се насладя на всеки един момент, защото както са казали хората „Всяко хубаво нещо има своя край” .

     И, както обикновено става… за миг всичко рухна. Празнота… това остана. Като в кошмар - „бягаш и не можеш да избягаш от случващото се”. Докато се усетя, вече бях сама опитваща се да осмисля къде сгрешихме. Без значение колко ме болеше, трябваше да бъда силна, за да мога да премина през трудността, която се изпречи съвсем ненадейно от нищото.

   Тъжна, самотна, глупава – това съм аз! Уви, когато всичко вече в казано и няма връщане назад, не ми остава друго освен да се откажа. Остава ми споменът… остават ми и самотните вечери изпълнени с въпроси – „Защо бях така наивна”, ”Защо сгреших”, ”Защо позволих да се случи”. ВИНОВНА – това съм аз, така се чувствам!