14.08.2007 г., 15:41 ч.
Влакът на живота
1 мин за четене
Раждаш се, растеш и умираш - кръговратът на живота.Точно както е с влаковете - тръгваш от начална гара и докато се усетиш вече си на последна. Колко кратко е всичко?! Днес си на едно място, а утре на друго, блъскаш се ту в една, ту в друга стена, но ако не се отказваш и вярваш в себе си, ще направиш чудеса.
Ето, тръгвам, защото влакът на живота не чака, потегля и те оставя да стоиш самотен на незнайна гара. Дори да плачеш, да викаш и да се молиш, той няма да се върне. Потегли ли, заживяваш скучно и незапомнящо се. Животът е кратък миг между раждането и смъртта, затова трябва да го използваме пълноценно, за да не съжаляваме за пропуснатото. Пътешествието е забавно, стига да знаеш как да си го направиш. Зяпайки само през прозореца е равносилно на изтърван влак. Оглеждайки се и възхищавайки се на красотите, които виждаш по пътя си, те зареждат с енергия и емоция, която да храни душата ти.
Ето, протягам ръка през прозореца и докосвам листата. Листа, играещи си с вятъра, а след това предават силата му и на мен. Усмихвам се! Харесва ми тази закачка и продължавам. Изведнъж пред очите ми изниква Балканът - горд и величествен. Той пази своите деца, с които до преди малко се смеехме. Изправен пред мен, напомня, че има какво да науча от него. Разказва за славните битки, на които е бил свидетел: за войводите, които мощно подкрепят четите си , за гърмежите и виковете "Напред!", за плача по изгубените другари... но дотук спира разказът му, защото човек сам трябва да открива нещата, осмислящи съществуването му.
Мисля си, че животът е точно това - микс от хубаво и лошо, а малките гари - просто време да направиш равносметка на отминалите дни. Често свиваме устни от досада и не осъзнаваме, че влакът не чака много и ако сами не видим красотите, които са около нас, то значи сме изгубили човешкото в себе си.
Осъзнаваме, че животът не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни, едва когато влакът е на своята последна спирка. Но това не е краят, а по-скоро сбор на дните, изпълнени с щастие и тогава разбираш, че щастлив е не този, живял дълго, а този, който е изпълнил пътуването си със смисъл.
Ето, тръгвам, защото влакът на живота не чака, потегля и те оставя да стоиш самотен на незнайна гара. Дори да плачеш, да викаш и да се молиш, той няма да се върне. Потегли ли, заживяваш скучно и незапомнящо се. Животът е кратък миг между раждането и смъртта, затова трябва да го използваме пълноценно, за да не съжаляваме за пропуснатото. Пътешествието е забавно, стига да знаеш как да си го направиш. Зяпайки само през прозореца е равносилно на изтърван влак. Оглеждайки се и възхищавайки се на красотите, които виждаш по пътя си, те зареждат с енергия и емоция, която да храни душата ти.
Ето, протягам ръка през прозореца и докосвам листата. Листа, играещи си с вятъра, а след това предават силата му и на мен. Усмихвам се! Харесва ми тази закачка и продължавам. Изведнъж пред очите ми изниква Балканът - горд и величествен. Той пази своите деца, с които до преди малко се смеехме. Изправен пред мен, напомня, че има какво да науча от него. Разказва за славните битки, на които е бил свидетел: за войводите, които мощно подкрепят четите си , за гърмежите и виковете "Напред!", за плача по изгубените другари... но дотук спира разказът му, защото човек сам трябва да открива нещата, осмислящи съществуването му.
Мисля си, че животът е точно това - микс от хубаво и лошо, а малките гари - просто време да направиш равносметка на отминалите дни. Често свиваме устни от досада и не осъзнаваме, че влакът не чака много и ако сами не видим красотите, които са около нас, то значи сме изгубили човешкото в себе си.
Осъзнаваме, че животът не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни, едва когато влакът е на своята последна спирка. Но това не е краят, а по-скоро сбор на дните, изпълнени с щастие и тогава разбираш, че щастлив е не този, живял дълго, а този, който е изпълнил пътуването си със смисъл.
© Ростислава Златева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много красиво си го описала, с примери и начина, по който са ти въздействали те. Много красиво!
-
Дааа, така е! За съжаление животът минава толкова бързо, че докато сме се усетили, наистина сме на последната гара! Есето е супер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Раждаш се, растеш и умираш - кръговратът на живота." Всъщност имаме кръговрат, когато започнеш от една точка и стигнеш отново до нея. Твоето изречение е изцяло еднопосочно. Разбира се, има такъв израз - кръговрат на живота - но той се отнася до непрекъснатото повторение на няколко фундаментални момента във въпросния живот при всяко човешко същество.
Изобщо - есето ти е прекалено кратко, за да е наблъскано с толкова много клишета, които на всичкото отгоре както изглежда не разбираш.
Иначе не е лошо, че се опитваш да мислиш по темата. И много други са го правили...
П.С: Какво значи това: "Ето, тръгвам, защото влакът на живота не чака, потегля и те оставя да стоиш самотен на незнайна гара." Нали идеята беше, че животът е като влак. Ако не си на него не си жив нали?
П.П.С: Ето още едно много слабо изречение: "Листа, играещи си с вятъра, а след това предават силата му и на мен." Помисли си защо!