13.09.2012 г., 20:22 ч.

Волтер 

  Есета
3306 0 0
2 мин за четене

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер

 

Всеки избира своите пътища в живота, доста труден избор според мен. Понякога грешим, друг път сме уцелили точното попадение. Изборът си е игра на нерви, всеки знае колко може да спечели или загуби, но все пак това не го спира.

Лъжата и истината са си антоними, но ни се налага да ги използваме и двете. Има хора, които си лъжат от самото им съществуване, и такива, които са го придобили с течение на времето. По първия случай е въпрос на възпитание. Важно е в каква среда ще отраснеш и в каква ще бъдеш отгледан. Придобил ли си този навик много трудно ще се отървеш от него, да не казвам, че според мен си е чисто и просто невъзможно и непосилно. Рано или късно ще се изкушим отново. Има хора, които придобиват лъжата несъзнателно и започват да я употребяват дори по-често от „учителите“ си. Защо му е нужно на някой да лъже? В този въпрос аз виждам само два отговора. За благородна цел или за да станеш по-интересен на останалите, които не те приемат такъв, какъвто си в действителност. Има хора, които винаги се оправдават с благородните лъжи. Дори и за добро, те пак си остават грях. Пример за това е произведението на Софокъл „Антигона“ . Главната героиня е заслепена от родовия си дълг към един от братята си, за когото е наредено да остане непогребан, и пренебрегва живите. Тя ясно осъзнава, че това няма как да остане безнаказано, но сякаш е заслепена и продължава да върши това, което си е наумила. Това ясно показва как независимо какво ù казват хората, тя продължава да прави  каквото тя си знае. Независимо от риска и високата цена за това.

Не винаги сме съгласни с това, което ни казват хората около нас. Това си е нормално, не може всички да мислим еднакво. Трябва да даваме възможност и на другите, нищо че не им вярваш, понякога се налага да защитаваш правото им. Ще се опитам да дам един пример по мисълта на Волтер  „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“. Почти всеки ден днешните младежи се сблъскват със забрани от своите родители и аз не правя изключение. Ние ги изслушваме, благодарни сме за това, че ни обръщат внимание и ги е грижа за нас, и пак цял живот правим каквото ние сметнем за добре. Неразбирателството може да се дължи на житейски опит или просто на различието между поколенията. Ние смятаме техните думи за грешни, а грешни думи са си 100 % лъжа според мен. Щом не вярваш на хората, значи си мислиш, че те лъжат, и от там идва липсата на доверие. Важното е ти да се чувстваш добре.

От личен опит изслушвай останалите, дай им право на глас и след това направи това, което ти смяташ за добре. Можем да вярваме само на самите себе си, защото само ние знаем какво се случва около нас и как се чувстваме отвътре!

 

© Иванка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??