11.12.2007 г., 20:23 ч.

Vote now 

  Есета » Социални
1309 0 0
3 мин за четене

 

          Сигурно дори не можем да си представим колко много хора са мислили през живота си за самоубийство, колко безумно много между тях са млади хора. Децата, които имат целия живот пред себе си, а вече не го искат. В някои случаи причините са свързани с наличието на някакъв недъг. А в други - с наличието на празнота. Светът в днешно време "ражда много празни хора". 

          Гледам те. Седиш срещу мен в автобуса. Препречвам погледа ти, който бяга встрани, опитвайки се да излъже, че не те е страх да се срещнеш с всичко около теб. Така искам да уловя този поглед, за да докажа на себе си, че съм прав за теб.

          Гледам те. С малки слушалки в ушите, от които не се чува звук встрани. Знам кой си и какво търсиш в мелодията. Познавам те. Музиката те докосва. Имаш нужда от нея всеки ден - от онзи звук , който да разпознае болката в теб.

          Много пъти казваме, че някой се държи като животно, че някой си е животно. Но не се замисляме. Животните убиват, прогонват този, който не принадлежи към „стадото", хапят се, разкъсват се, борят се, изяждят се, но правят всичко това инстинктивно. Просто така им е заложено. Хората също го правят, без да се изяждят буквално, но го правят с умисъл, те го искат и го осъществяват. Защо да обиждаме животните? Възмущаваме се от какви ли не извращения и перверзии, но не се възмущаваме от това, че сме хора, а се държим помежду си като животни.

          И един ден на една едва дошла на света душа й се прийсква да си отиде. И кой може да я спре? А интересува ли се някой, след като хората около нея са тези, които я тласкат натам? И все напред с глупавите изказвания, че никой не е незаменим. Но ако един е заменим, то значи всички сме. Не съм учила психология, не знам какво кара хората да искат да потискат другите, да ги карат да се чувстват нищожни.

          Не съм запозната и с психиката на самоубийците, но нещо ме кара да мисля, че след прекратяването на живота си душата не изпитва облекчение. Хората никога не си дават сметка, че колкото и да е голям животът, той може да бъде обезсмислен от една загуба. Един цовек си отива, а с него за друг си отива всичко.

          Ами хората, които са обречени на смърт? Колко скъп за тях е животът. И най-болезнено за тях е не, че самите тях повече няма да ги им. Най ги боли, че няма да са до някого, когото обичат.

          Толкова много хора се нуждаят от обич. И тя може да дойде отвсякъде, по всяко време и всякога. Може да е обич от приятел или любов от някой, който е готов да ти даде всичко. Най-голямата празнота е в липсата на самия живот. Само тя не може да се запълни. Защо няма до всеки един „кандидат за отвъдното" по някой, който да му каже, че трябва вместо да отнема живота си, да дарява живот и любов, че може да даде такава обич, без която нечий живот би бил празен. Защото само тогава ставаме незаменими.

          Нека се борим за повече хора, които искат живот и против тези, които още не са се научили, ако не да обичат, то поне да уважават другите като хора.

© Нати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??