В света в който живеем, свободата се явява нашата основна ценност. Без нея животът е немислим. Но не всеки може да живее свободно. Ние сами диктуваме съдбата си и избираме дали да живеем свободно или ограничено.
Познавах едно момиче, което имаше приятел и бяха много щастливи заедно. Но той я заряза,защото хареса друга. Момичето се отчая, стана много нещастно и си мислеше, че никой не я харесва. Тя не вярваше вече на никого, загуби доверието си към своите приятели. По този начин тя се отдалечи от заобикалящия я свят и се затвори сама в себе си. Недоверието й и страхът да не бъде отново наранена станаха нейният затвор. А надзирател беше тя самата, защото не позволяваше на никого да се доближи до нея и да я опознае. Ето как това момиче съсипа живота си и вече не е щастливо.
Затворът не е хубаво нещо и колкото и да не ни се вярва, ние сами си го избираме. Престъпниците също сами избират да прекарат остатъка от живота си зад решетките. Не може един човек да убива и да краде и това да остане ненаказано. Мисля, че всеки, който извършва такива престъпления, съзнава, че ще бъде затворен и ще плати за своите постъпки рано или късно. В този случай тези хора също сами избират да бъдат затворени, а техен надзирател става обществото.
Има два вида затвор - физически и духовен. Физическии ние можем да сме затворени между четири стени, но все пак запазваме желанието си да общуваме с хората и да се поправим. В този случай ни сме свободни душевно, а това е много важно. Но ако се затворим вътре в себе си и се страхуваме от живота, ние можем да загубим повече от свободата си. Ние можем да загубим живота си, защото за да живеем, трябва да се научим да вярваме в себе си и да не се предаваме пред трудностите.
Когато чуем думата затвор в съзнанието ни изплуват лоши мисли и представи. Мислим си, че някой друг е виновен затова да бъдем затворени. Но не е вярно. Колкото и да сме повлияни от света около нас, ние сами избираме своя затвор, както и сами избираме какво да правим с живота си.