16.11.2012 г., 22:11 ч.

Всичко се връща 

  Есета » Ученически
3226 0 0
1 мин за четене

Мразя е силна дума, но мога да кажа, че ИЗОБЩО не харесвам лицемерите. Писна ми от техните лъжи и преструвки. Всички изглеждат толкова невинни и мили, а всъщност всички те лъжат в очите.

Приятели? Не, мерси. Не ми трябва приятелството на някой, който само чака удобен момент, за да ми забие нож в гърба.  Да ме ласкае, а като се обърна, да ме оплюва и да ми говори зад гърба... Понякога просто искам да извикам „СТИГА”, за да могат всички да спрат да лъжат, да се преструват и да създават интриги. В какъв свят живеем? От какви хора сме заобиколени?

Всеки ден хората, за които ми пука oстават все по-малко. С времето разбрах, че истинското приятелство се открива много трудно. Бях наивна и позволявах на хората да ме нараняват, защото им вярвах, но вече пораснах.

Казват, че съм груба, но дали наистина е така? Съдят ме, без дори да ме познават. Не съм груба! Държа се с всеки така, както заслужава.

Имам достатъчно истински приятели, на които вярвам и знам, че никога няма да ме предадат. А на онези, които ми се усмихват всеки ден, мислейки си, че не знам какво говорят зад гърба ми, мога само да кажа, че всичко се връща. Рано или късно всеки получава това, което заслужава.

© Аниса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??