Малко ли те обичах преди, че да ми се налага да те обичам още веднъж... или просто не съм спирала, само съм останала с впечатлението, че е така, но сега, когато знам какво е да те няма, те обичам много повече от преди. И ме е страх само да не те загубя пак, от всичко друго бих се отказала и всичко друго бих изоставила заради теб... само за да си ти този, с когото ще говоря всяка нощ, преди да заспя, и заради когото ще се събуждам сутрин по-влюбена от всякога.  Успях да различа истинската любов от обикновеното увлечение още първия  път,  после някак си успях да направя най-голямата грешка в живота си и да остана без теб... измина  толкова много време, през което не знаех нищо за теб, не те виждах иии... да, бях спокойна, но не бях щастлива, не почувствах  нито веднъж  това, което ти ме караше да чувствам, а после се появи още веднъж в живота ми и го обърна наобратно, убеди ме, че съм била права и преди – ти си този, когото търся, ти си истинската любов... тази любов, която всички искат да открият и малко намират, а сега те губя втори път и втори път умирам...