ВЪВ ВСЯКА ОБЛАСТ НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ

СЕ КРИЕ БЕЗДНА ОТ ПОЕЗИЯ

(К. Паустовски)

есе

Въпреки напрегнатото ежедневие и проблемите на човешкото съществуване, околният свят прелива от красота, хармония, величие и универсална любов. Това са изначални духовни ценности, вложени в самия замисъл на мирозданието. На тях реагират определени личности, отличаващи се с чувствителни и романтични души, идеализъм и будно съзнание, като осъществяват верига от мисловни и практически действия, представляващи творчески процес. Чрез този акт се създават произведения на изкуствата под различни форми, включително и облечени в думи. Обществено-исторически събития и/или значими случки от живота на отделни личности също могат да впечатлят творческите натури и да бъдат отразени от тях в словесно представени творби. Когато последните са построени по определен начин и имат специална структура и ритъм, се ражда феноменът поезия. Нейната уникалност буди удивление и ни кара да търсим неуловомите ù параметри и загадъчните критерии, които я детерминират. В този план важни и интересни са връзките и взаимодействията ù с другите области на човешкото съзнание.

Древните корени на писмената поетична форма на изказ са в устното творчество – декламирането на стихотворения, пеене на песни, театрално-сценичното изкуство от зората на човешката цивилизация. Впоследствие поезията се обособява като самостоятелен род от литературата, с която е най-неразривно свързана. Съществуват две основни разновидности на поетичните творби: лирични, в които авторът и героите му се редуват да говорят, и сценични, в които пряко се изказват само героите. ДРАМИ В РИМА са създавани още в люлките на древните цивилизации – Елада, Китай, Япония и др. Ярък представител на класическото драматично творчество в мерена реч е гениалният ненадминат английски драматург от XVII-ти век Уилиам Шекспир, оставил на поколенията ненадминати произведения от този жанр.

МУЗИКАТА и ТАНЦЪТ са изкуства, съдържащи в себе си хармония, ритъм, такт –които са съставни елементи и на поезията, а песенното творчество е преплетено и взаимно свързано с нея.

ИЗЯЩНИТЕ и ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА са художествено претворяване на обективната действителност чрез авторската индивидуалност. Тази формула може да се пренесе и в поезията. Художникът, скулпторът, керамикът, гобленистът създават творби, съдържащи лирика и изящество, както и словата на поета.

Поетична тематика може да се открие и в прозаичната наука ИСТОРИЯ, изпъстрена  с изобилие от  героика и патос, които са вдъхновили написването на много поеми с исторически сюжети, текстове на военни маршове и др.

Във всички РЕЛИГИИ от дълбока древност като задължително изразно средство се използва песенното творчество – свещени химни, ритуални песнопения, псалми – които да въздействат върху емоциите на хората и да усилват вярата им както чрез мелодиите, така и чрез текстовете си.

Обект на изследване от ФИЛОСОФИЯТА е абстрактното мислене, което е двигател на поезията. Това определение ги сродява.

Творчеството, включително и художественото мислене, обособено вече като самостоятелна научна дисциплина – са висш израз и продукт на съзнанието. От своя страна ПСИХОЛОГИЯТА е наука за психиката като функция на мозъкa. Поезията като вид художествено мислене се обслужва от въображението, вдъхновението, асосиациите, които са предмет на изучаване от психологията на литературното творчество, която също вече е самостоятелен научен профил.

ЕСТЕТИКАТА  категорично е наука, близка и сродна с поетичното майсторство – и двете изучават и/или отразяват красотата и хармонията в околната среда и живот, което ги свързва.

Като наука за морала ЕТИКАТА върви ръка за ръка с поезията, която възпява нравствените ценности на човечеството.

Всички знаем, че същинската задача на ПЕДАГОГИКАТА е нейният възпитателен ефект. Тази роля се изпълнява обаче и от поетичните произведения, които в повечето случаи оказват преобразяващо и облагородяващо влияние върху съзнанието и чувствата на читателя (или слушателя). Известният руски деятел в областта на възпитателната дейност Макаренко е озаглавил свое известно произведение в проза, посветено на работата му, „Педагогическа поема”. Това говори, че в превъзпитанието на едно човешко същество има своеобразна романтика.

Допирната точка между поезията и МЕДИЦИНАТА пък е емоционалният живот на човешките индивиди, който е генератор на творчески идеи за поетите и обект на изучаване от медиците.

Дори в сухата, педантична и наглед лишена от романтичен дух МАТЕМАТИЧЕСКА НАУКА може да се намери свързващo звено с поетичното творчество, а именно симетрията, която се търси и при изграждането на стихотворенията, и при решаването на уравнения например.

Най-дълбока, безспорна и очевидна е почти интимната връзка поезия-ПРИРОДА. Поетичните творби, вдъхновени от различните сезони; описващи цветята, дърветата, птиците и др.; посветени на морета, планини, атрактивни природни местности, градове, села и дори държави със сантиментално значение за авторите, както и природни явления – изгреви, залези, ветрове, дъждове, дъги – са неизброими по количество и разнообразни по стил. В самия изглед и във функцията на природата има заложен дълбок поетичен заряд, което дава отражение и върху всички науки, които я изучават – биология, физика, химия и др. Показателно е едно скорошно изявление на TV-репортер, че дори сеизмографите са нарекли своя графична диаграма за прогнозните земни трусове с поетичното име „Кардиограма на земния пулс”!

А какво да кажем за АСТРОНОМИЯТА? Там е истинска бездна и в буквалния, и в преносния, поетичен смисъл – небе, звезди, безбрежност, необхватност, божественост...!

Бурното развитие на някои клонове на знанието, например създаването на програмни и „мислещи” устройства, доведоха до окуражаващи резултати – компютърни графики, „композиране” на музика и „правене” на стихотворения, също с помощта на компютри.

Безспорно е обаче едно – никакви технологии не могат да заменят човешкото съзнание, съвест и особено тайнството на душата. Тя е „кухнята”, в която по неразгадаеми рецепти се „замесва тестото” на една от най-висшите човешки дейности – великото поетично майсторство.

Неоспорим е и фактът, че всички области на познанието, което са добили хората през многовековната си история, докоснати от неспокойния човешки дух, са осенени от творческа искра и са разкрили пред нас бездни от поезия. Нашата мисия е да използваме съзнанието, интелекта, образованието, откритията си за градивни, ползотворни и благородни цели, което е заветът на всички честни поети.